Определение № 10394 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез юрк. Гачев против решение № 1203 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2666/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с което съдът е оставил без уважение искането му за изменение на решение №713 от 19.04.2023г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага доводи, че съдът неправилно е присъдил разноски на министерство на отбраната, вместо на военно формирование 28000, което също е юридическо лице на бюджетна издръжка. Иска се определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски в полза на военно формирование 28000- Граф Игнатиево. Ответната страна - Н. Маджиров не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд при извършената служебна проверка, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е оставена без уважение молбата на Н. Русев - командир на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №713 то 19.04.2023г. по адм. дело №2666/2022г. по описа на АС - Пловдив, както и искането за изменение на решението в частта за разноските. За да се произнесе по подадената пред него молба, съдът е приел, че на първо място не е налице фактическа грешка поради неправилно изписване на министерство на отбраната, като страна която следва да получи присъденото юрисконсултско възнаграждение, на следващо място е счел, че искането за изменението на решението в частта на разноските и неоснователно предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗОВСРБ и ПМС № 175/10.07.2009 г., съгласно която първостепенен разпоредител с бюджетни кредити е министерството на отбраната и в полза на същото следва да се присъди юрисконсултското възнаграждение по делото, а командира на военно формирование 28 000 - Граф Игнатиево може да си търси сумата по общия исков ред. Решението в частта му, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските има характер на определение по чл.248, ал.1 от ГПК и е неправилно. В настоящия случай, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 60д ЗОВСРБ, съгласно която Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана са юридически лица на бюджетна издръжка. По делото е представена заповед № ОХ -217/26.02.2019 г. на министъра на отбраната (л. 69 –гръб от делото) – относно определяне на разпоредителите с бюджет от по - ниска степен към второстепенните разпоредители с бюджет в МО, от която е видно, че командирът на Военновъздушните сили – (военно формирование 22800 – София) и подчинените му военните формирования, сред които е и командирът на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево са разпоредители от по - ниска степен. С оглед изложеното, съдът неправилно е приел, че в полза на военно формирование 22800 - Граф Игнатиево като бюджетен разпоредител от по – ниска степен не следва да бъде присъдено юрисконсултското възнаграждение. По изложените съображения, настоящият състав на Върховен административен съд, пето отделение, намира жалбата за основателна, а решението в частта му, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него да бъде постановено друго, с което се измени постановеното решение №713 от 19.04.2023г. по адм. дело №2666/2022г. на АС - Пловдив и разноските се присъдят в полза на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК, Върховният административен съд, пето отделение