Определение № 1927 от 15.04.2025 г. на ВКС по д. № 939/2025 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – София град, повдигнат с определение от 06.03.2025 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 52649/2023 г., относно компетентния съд, който да разгледа предявените от Б. Л. Л. срещу Министерство на вътрешните работи, осъдителни искове с правно основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 ЗДСл за заплащане на сумата от 12 887,50 лв., представляваща разликата между изплатеното обезщетение при възстановяване на ищеца на заеманата длъжност след отмяна на прекратяването на служебното му правоотношение и дължимото му се такова за период от шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; с правно основание чл.122, ал.3 ЗДСл за заплащане на сумата от 3 027,45 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.12.2020 г. до 25.01.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и с правно основание чл.32 ЗДСл за заплащане на сумата от 3 730,46 лв., представляваща разликата между изплатеното му трудово възнаграждение и дължимото се такова за периода от 25.01.2021 г. до 22.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът претендира на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и заплащане на мораторна лихва върху сумата от 12 887,50 лв. - в размер на 2 820,92 лв. за периода от 25.01.2021 г. до 22.05.2023 г. и върху сумата от 3 730,46 лв. – в размер на 742,06 лв. за периода от последния ден на месеца, за който е дължимо възнаграждението до 23.03.2023 г. Исковата молба на ищеца Б. Л. Л. срещу Министерство на вътрешните работи е депозирана на 23.05.2023 г. пред Административен съд – София град. В нея се изложени твърдения, че с влязло в сила на 8.12.2020 г. решение № 3624/7.07.2020 г. по адм. Дело № 651/2020 г. по описа на АССГ, е отменена заповед № 8221К-14440/18.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с което е било прекратено служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността, считано от 19.12.2019 г., поради което в срока по чл.122, ал.1 ЗДСл е подал заявление на 21.12.2020 за явяване на работа. Със заповед № 8121К-444/22.01.2021 и заповед № 8121К-3633/16.02.2021 г., ищецът е възстановен на длъжност „началник сектор Капитално строителство и ремонти“, при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР и му е определена степен за месечна заплата, считано от 25.01.2021 г. По предоставена от него банкова сметка ответникът му превел сума в размер на 6 820,05 лв., от които 5 082,50 лв. – обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. Изложени са твърдения, че към датата на възстановяването му на длъжност, основното месечно възнаграждение за заеманата от него длъжност е в размер на 2 995 лв., поради което дължимото му се обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 ЗДСл е 17 950 лв., но му изплатено такова в размер на 5082,50 лв., поради което претендира разликата от 12 887,50 лв. На следващо място е изложено, че за периода от подаване на заявлението за явяване на работа – 21.1.2020 г. до възстановяването му на работа - 25.01.2021 г., ответникът му дължи обезщетение за недопускане до работа в размер на 3 027,45 лв., а за периода от 80 работни дни – от 25.01.2021 г. до 22.05.2021 г., когато служебното му правоотношение е прекратено на основание 106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл, поради съкращаване на щата, претендира от ответника сумата от 3 730,46 лв., представляваща разликата между полученото от него трудово възнаграждение и дължимото му се такова на база основна месечна заплата в размер на 2 995,00 лв. С определение от 21.09.2023 г. съдът е приел, че предявените искове не са му подсъдни, като се е позовал на нормата на чл.125 ЗДСл, предвиждаща, че имуществените спорове по този закон се предявяват в 3 годишен срок по общия исков ред. Съобразявайки, че със заповед № 8121К-444/22.01.2021 и заповед № 8121К-3633/16.02.2021 г. /с неправилно посочена в определението година на издаването им 2023 г./, ищецът е възстановен на длъжност „началник сектор Капитално строителство и ремонти“, при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“-МВР и му е определена степен за месечна заплата, които заповеди не са обжалвани, съответно не са отменени като незаконосъобразни и са влезли в сила и с които на практика са определени обезщетенията и възнагражденията, които са изплатени на ищеца, съдът е приел, че спорът между страните се свежда до определения и дължим размер на процесните обезщетения и възнаграждения. Позовал се е на разрешението по т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, според което разпоредбата на чл.124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възниквали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или ВАС по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Останалите имуществени спорове, съобразно правилото чл.125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред, като нормата на чл.125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл.122, ал.3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. С оглед изложеното, съдът е приел, че в процесния случай не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, а е налице имуществен спор, който след като не се основава на незаконосъобразен акт на административен орган, следва да бъде разгледан по реда на чл.125 ЗДС. Претендираните от ищеца вземания не са обусловени от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а представляват имуществена претенция по чл.125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Районен съд София. С определение от 6.03.2025 г. по гр.д. № 52649/2023 г. Районен съд София е приел, че в случая претендираните обезщетения за вреди са от незаконосъобразен административен акт и това е заповед № 8121К-14440/18.12.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на ищеца е било прекратено и която заповед е била отменена с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че впоследствие с последваща заповед му е определено обезщетение, с чиито размер ищецът не е съгласен, не променя основанието на претенцията. Посочил е, че правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основат на чл.1 и чл.2 ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административните органи, поради което както иска за оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда АПК. Посочил е, че в приложното поле на чл.125 ЗДСл остават имуществените спорове, които не са основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи, в който смисъл е трайната практика на петчленни състави на ВКС и ВАС, обективирана в определения по гр.д. № 28/2019 г., гр.д. № 31/2019 г. и по гр.д. № 29/2020 г. на ВКС, ГК. При тези мотиви, Софийският районен съд е прекратил производството по делото е повдигнал спор за подсъдност между него и АССГ по реда на чл.135, ал.5 АПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по исковете с правно основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 ЗДСл и чл.122, ал.3 ЗДСл, предявени от Б. Л. Л. срещу Министерство на вътрешните работи е Административен съд София-град, а по иска за заплащане на трудово възнаграждение в размер на 3 027,45 лв. за периода от 25.01.2021 г. до 22.05.2021 г. компетентен е Софийски районен съд, като съображенията за това са следните: Предмет на първите два иска са вземания за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, което е признато за незаконосъобразно с влязло в сила решение. Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл.1 и чл.2 ЗДСл и са административноправни, поради което и в двете хипотези – тази по чл.104 и следващите и тази на чл.122, ал.3 ЗДСл се претендира обезщетение за вреди от законосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи, а съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. Нормата на чл.125 ЗДСл е обща спрямо тази по чл.122, ал.3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, което изрично е разяснено в т.6 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. В приложното поле на чл.125 ЗДСл остават имуществените спорове, извън глава шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, като последните се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. Ето защо, по иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода от допускане на ищеца до работа до последващото прекратяване на служебното му правоотношение на основание 106, ал.1, т.2 и чл.108 ЗДСл, поради съкращаване на щата, компетентен е Софийски районен съд. С оглед изложените съображения, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,