Решение № 1474 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2015 г.

Решение № 1474 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), подадена чрез процесуалния му представител и постъпило допълнение към нея срещу Решение № 108/16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 173/2014 г. по описа на Административен съд - Видин (АСВн), с което е са отменени като незаконосъобразни негови заповеди № НК-17/21.07.2014 г. и заповед № ОСОС-88/21.07.2014 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на нов по съществото на спора, с което жалбата против заповедите да бъде отхвърлена. Ответникът - Николинка Иванова Петрова, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание и моли обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение са отменени заповед № НК-17/21.07.2014 г. и заповед № ОСОС-88/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с първата от които на Николинка Петрова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ - Видин. Административният съд е отменил заповедта на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Петрова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е приел, че е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че в заповедта липсва ясно, точно и конкретно описание на извършеното дисциплинарно нарушение и на доказателствата, които го потвърждават, както и на служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Приел е още, че заповедта е немотивирана като при определяне на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. С оглед изхода на делото и отмяната на двете заповеди, съдът е осъдил изпълнителния директор на БАБХ да заплати на жалбоподателя сума в размер на 490.00 лева, направени разноски по делото. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед № НК-17/21.07.2014 г. на Изпълнителния директор на БАБХ поради нарушение на предвидените административнопроизводствени правила за издаването й липсата на основни реквизити, настоящата касационна инстанция намира за обоснован и законосъобразен. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието, законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения като двете изисквания са кумулативно предвидени. В настоящия случай, тези законови изисквания формално са спазени от страна на дисциплинарно наказващия орган. Видно от представените с административната преписка доказателства, с протокол от 18.07.2014 г. изпълнителният директор на БАБХ е изслушал във връзка с образуваното Дисциплинарно дело № 12/2014 г. държавния служителя, като същият протокол е подписан от Петрова без възражения. По делото са представени и писмени обяснения на служителя, макар и от същата дата - 18.07.2014 г., които са входирани в БАБХ с вх. № 13002. Чл. 93, ал. 1 ЗДСл изисква преди налагането на наказание, дисциплинарно наказващият орган да приеме писмените обяснения на служителя и да го изслуша. Липсват обаче пречки всички действия по изясняването на обективната истина за случая да се извършват едновременно. При това, самият ДС е само помощен орган за дисциплинарно наказващия такъв и неговото решение не е обвързващо или задължаващо за него. По този начин и двете описани по-горе изисквания са били макар и формално изпълнени от органа. Въпреки изложеното, правилен се явява изводът на административния съд за незаконосъобразност на заповедта поради липса на ясно, точно и конкретно описание на извършеното дисциплинарно нарушение от страна на Петрова. Съгласно императивното правило, визирано в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта, въпреки обемното й съдържание, тези реквизити липсват. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидена като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В настоящия случай е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Бланкетната формулировка "неосъществяване на необходимия контрол" лишава от една страна държавния служител да организира адекватно защитата си, а от друга препятства съда да осъществи контрол по законосъобразността на издадената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи какви са конкретните действия, които служителят не е извършил при осъществяването на контрол обекта. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Посочените нарушения във формата на заповедта водят до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от Петрова, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Видин е извел законосъобразен извод, че така допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед отмяната на заповед № НК-17/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ като незаконосъобразна, то правилен се явява изводът направен от АСВн за отпадане на основанието за издаване и на другата заповед № ОСОС-88/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, с която е прекратено трудовото правоотношение на Петрова като последната също правилно е била отменена с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за незаконосъобразност на заповедта се установява от съдържанието на административния акт и констатираното в него противоречие и непълноти, водещи до невъзможност да се преценят действително допуснатите от служителя нарушения на служебните задължени, при което решението е обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят от касатора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски пред настоящата касационна инстанция, Българска агенция по безопасност на храните - гр. София следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат.