Определение № 357 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от С. П. П., Д. П. Ц., Ц. Ц. П. и В. Ц. Ц., чрез адвокат Р от Софийската адвокатска колегия, срещу определение № 1* от 02.12.2008 г. по ч. гр. д. № 5044/08 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателите поддържат, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, тъй като прекратяването на делото е резултат на това, че не са посочени други обстоятелства, различни от тези, които страната е преценила, че следва да посочи като основание на иска, и че не е представила доказателства - проект на скица, които не са в нейната компетентност. Считат, че произнасянето от Върховния касационен съд ще бъде и от значение за точното прилагане на закона по въпроса какви са правомощията на съда във връзка с редовността на исковата молба и може ли да се дават указания извън посочените от ищеца обстоятелства и искания относно вида на търсената защита. Затова иска жалбата да бъде допусната до разглеждане при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Ответниците С. о., район "Банкя", М. И. Г., И. С. Ф., Н. Л. Ф., К. И. А., Д. Г. А. и И. Г. А. не са взели становища по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното определение на Софийския градски съд без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 24.07.2008 г. по гр. д. № 2837/07 г. на Софийския районен съд, 28-ми състав, за връщане на исковата молба. Като потвърждаващо съдебен акт, преграждащ понататъшното развитие на делото, то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Разрешеният процесуален въпрос се отнася до редовно предявяване на иска и в този смисъл е определя изхода на конкретния спор, свързан с надлежното упражняване на правото на иск. Наред с това въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне при предпоставката по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. По същество частната жалба е основателна. Исковата молба е приета за нередовна поради неизпълнение на указанията ищците да индивидуализират точно частта от имота, която е предмет на спора, по площ и граници, и да представят скица, на която спорният участък да бъде графично определен. Процесуалните действия на съда по чл. 100, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК /отм./ са били мотивирани от становището, че целта на търсената от ищците защита е да се установи обемът на претендираното от тях право на собственост и в резултат да се допусне поправка в кадастралната основа на собствените на ищците и на ответниците урегулирани поземлени имоти. Разбирането за предмета на иска за установяване на грешка в кадастралната основа е правилно. Искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, сега чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е установителен и има за предмет установяването на правото на собственост на недвижим имот или на част от недвижим имот към датата на заснемане на кадастралния план. В случая правният интерес от предявяването на този иск е обоснован с твърдението, че е допусната грешка при заснемането на имотната граница между собствените на ищците парцели и парцелите на ответниците, като по сега действащия план от 1987 г. границата навлиза навътре в имотите на ищците, без да е съобразен факта на прилагането на предходния дворищнорегулационен план от 1961 г., материализирано в поставянето на ограда през 1968 г. Обстоятелствата относно местоположението на спорната част от поземлените имоти са изяснени с помощта на съдебно-техническа експертиза, чрез графично изобразяване на изготвена за целта скица на имотните граници и дворищнорегулационните линии по съпоставимите планове, и тяхното цифрово и цветово означаване. Затова в нарушение на нормата на процесуалния закон - чл. 100, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК /отм./, в съдебното заседание на 16.06.2008 г. първоинстанционният съд е счел исковата молба за нередовна, а впоследствие я и върнал. Като потвърдил разпореждането в този смисъл, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.