Определение № 3206 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2024 г.

Образувано е по частна жалба от директора на РИОСВ Русе против Определение № 72 от 9.01.2023г. на Административен съд Русе по к.а.н.х.д. № 377/2023г. С него се оставя без разглеждане като недопустимо искане вх. № 5045/23.11.2023г. на директора на РИОСВ за възобновяване на производството по АНД № 260/2022г. по описа на Районен съд Русе. Поддържа доводи, че определението е неправилно постановено с искане за отмяната му. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното определение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: С искането за възобновяване се поддържа, че при разглеждане на АНД № 260/2023г. пред Районен съд и пред Административен съд Русе по к.а.н.х.д. № 269/2023г. наказателно постановление № НП33/29.12.2022г. на Директора на РИОСВ Русе, с което на „КАРКО ЛОГИСТИК“ ЕООД с [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 10000лева е отменено. Поддържа, че при разглеждане на делото дружеството не е било надлежно представлявано, което е основание по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН за възобновяване на АНД № 260/2023г. по описа на РРС, което се иска от Административен съд Русе. Съдът приел така подаденото искане за недопустимо, оставил го без разглеждане и прекратил производството по него. Приел, че правото на възобновяване, признато на административния орган е свързано с определени предпоставки, които са актът да е бил отменен или изменен от съда и когато по отношение на органа е допуснато нарушението по чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН. На органа не му признато правото да иска възобновяване в защита на чужди права и интереси, поради което е постановено определението. Определението е правилно. Административните права, материални и процесуални следват от юридически факти, които следва да са налице. Правото на административен орган да иска възобновяване на административно наказателно производство е предвидено в разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗАНН. Това право обаче не може да разделено от основанието за възобновяване по чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН. Вярно е, че правото да се иска възобновяване е различно от наличието на основанието за възобновяване, като процес и материално право, но в случая изначално е посочено, че правото да се иска възобновяване от административния орган е признато само тогава, когато негови права и интереси като страна в процеса са били нарушени. Това означава, че ако административен орган твърди в искането, че негови права и интереси са нарушени в качеството му на страна, поради ненадлежно представителство, съдът следва да образува производство по допустимо искане, и след това да го разгледа по същество. В случая обаче се поддържа от административен орган в искането, че иска възобновяване, защото чужди права са били нарушени, поради което искането му е изначално недопустимо. В административното право и процес защита на чужди права интереси е недопустимо, освен ако няма изрична разпоредба. Съдът правилно е преценил, че защита на чужди права за административния орган не е предвидена в случая, още повече че целта на искането е да се преразгледа дело с благоприятен за това лице резултат, като се постигне обратен такъв в полза на административния орган. Не е такава целта на института на възобновяването, която цел е да се поправят грешки в процеса с неблагоприятни последици за страна, участвала в него. Надзор за законност в този процес не е предоставен на административния орган. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното върховен административен съд шесто отделение