Решение № 7913 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2013 г.

Решение № 7913 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Роман против решение № 22 от 9.10.2013 г., постановено от Административен съд-Враца по адм. д. № 396/2013 г. С него съдът е осъдил кмета да изпълни задължението си по чл. 20а, ал. 2 ЗОЗЗ като направи предложение до комисията по чл. 17, ал. 1 във връзка с искането на Борислав Петков Велев от с. Хубавене, община Роман, вх. № 1378 от 10.07.2013 г. за изготвяне на подробен устройствен план (план за регулация и застрояване) и промяна предназначението на земеделска земя ПИ № 003038 в землището на село Хубавене, като му е определил едноседмичен срок за изпълнение на задължението, считано от влизане в сила на решението. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата се отхвърли. Ответната страна по касация не взема становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че съдът правилно е установил, че кметът на общината не е изпълнил задължението си пряко произтичащо от разпоредбите на закон - чл. 20а, ал. 2 ЗОЗЗ, да направи предложение до комисията по чл. 17, ал. 1 да промени предназначението на поземления имот. Прокурорът намира решението на съда за правилно и предлага то да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. От данните по делото се установява, че Борислав Петков Велев, който е собственик на ПИ № 003038 с площ от 10, 501 дка, категория пета, при неполивни условия, с начин на трайно ползване "овощна градина", намиращ се в землището на с. Хубавене е подал заявление с рег. индекс № 9400-32 от 10.01.2012 г. до кмета на община Роман, да издаде разрешение за изработване на подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация и за промяна на предназначението на земята, за изграждане на складова база, за извършване на търговска дейност. Със заповед № 77 от 18.01.2012 г. кметът на община Роман на основание чл. 135, ал. 3 и 4 ЗУТ и становище № 1 от 18.01.2012 г. на главния архитект, в това число и описаните писмени доказателства е разрешил на основание чл. 124, ал. 3 ЗУТ изработването на ПУП (план за регулация) на имота, за който е поискан. За имота е изработен ПУП- план за регулация и застрояване с обяснителна записка към него, съдържаща необходимите реквизити по чл. 29 ППЗОЗЗ. Този ПУП е бил одобрен от ЕСУТ с протокол № 5 от 10.10.2012 г. За извършване на строителството в земеделския имот е било необходимо да се промени предназначението му от земеделски за неземеделски нужди. Борислав Велев е твърдял, че предложение за промяна на предназначението на земеделския имот до комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ е следвало да се направи от кмета на общината, който не е внесъл такова предложение. Съдът е възприел изцяло неговото твърдение и на основание чл. 20а, ал. 2 ЗОЗЗ е приел, че в правомощията на кмета на общината е да поиска от комисията по чл. 17, ал. 1 да издаде разрешение за промяна на предназначението на имота, което правомощие той не е изпълнил, поради бездействието си. Поради неизпълнение на задължението на кмета на общината, произтичащо пряко от нормативен акт, на основание чл. 257 АПК съдът го е осъдил да го изпълни в срок от 7 дни, считано от влизане в законна сила на съдебното решение. Постановеното решение е неправилно. То е необосновано и е в нарушение на материалния закон. Между страните в съдебно административното производство не е имало спор, че Борислав Велев е собственик на описания и индивидуализиран поземлен имот, в който е поискал да построи "Складова база за извършване на търговска дейност". За това искане кметът на общината е издал описаната заповед, а главният архитект - ПУП-план за регулация и застрояване с описаната обяснителна записка. Тъй като имотът е земеделски - овощна градина по начина си на трайно ползване за него е било необходимо да се утвърди площадка и промени предназначението на земята за неземеделски нужди от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ. Спорният въпрос е бил върху кого тежи задължението да сезира комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1. Според чл. 18 ЗОЗЗ собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение, какъвто е настоящият случай. Кметът на общината има задължение да направи предложение пред комисията по чл. 17, ал. 1 когато се касае за утвърждаването на площадка или трасе за общински нужди, според чл. 19. Чл. 20а, ал. 1 ЗОЗЗ се отнася за случаите при които собствениците на земеделска земя са направили искане до кмета на общината за включването й в строителните граници на населеното място и за промяна на предназначението й. В тази хипотеза при сезиране с такова искане кметът на общината има задължение в 30-дневен срок от постъпване на искането да направи предложение пред комисията по чл. 17, ал. 1. От фактическото установяване по делото е безспорно, че не се касае за утвърждаването на площадка за общинска нужда, нито за включването на земеделски земи в строителните граници на с. Хубавене. Следователно искането за промяна предназначението на поземления имот за неземеделска нужда в размер на 1596 кв. м не е в правомощието на кмета на община Роман, а на собственика на земеделския имот. Този извод следва и от тълкуването на разпоредбите на ППЗОЗЗ. В глава пета от него "Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди", раздел първи е описана процедурата и реда, по който се издава разрешение за определяне и утвърждаване на площадка за строителство и трасе, като в чл. 27, ал. 1 е посочено, че за всеки обект, който се предлага да се изгради или разшири върху земеделска земя се определя необходимата площадка. В ал. 2 са разписани видовете обекти, за които се определят площадка или трасе, като обекта на жалбоподателя попада в хипотезата на т. 1., докато в ал. 3 е указано, че този ред се определя за обектите, разграничени според местоположението им. В следващите членове 28 и 29 е посочено как става определянето на строителната площадка и какво трябва да съдържа обяснителната записка към ПУП, а в чл. 30 - съдържанието на окомплектованата преписка, като на първо място в т. 1 фигурира предложението на лицата по чл. 18 ЗОЗЗ, тъй като случаят не попада в хипотезата на чл. 19, за утвърждаване на площадка за изграждане на обект върху земеделска земя. Едва в ал. 8 на чл. 30 ППЗОЗЗ като отделна хипотеза на искането е посочено съдържанието на окомплектованата преписка по чл. 20а ЗОЗЗ. Съдържанието на изисквания набор от документи е съвсем различен от този в предходните алинеи. В чл. 31 ППЗОЗЗ е посочено, че искането за утвърждаването на площадка се прави до комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ като в две отделни точки на ал. 1 от правилника са разграничени исканията на физическите и юридическите лица и искането на кмета на общината, като искането на кмета е в зависимост от собствеността на обекта или включването на земите в границите на урбанизираните територии. В следващия раздел трети на същата глава на ППЗОЗЗ е разписан и редът за искане изменение предназначението на земеделската земя за собствени неземеделски нужди и той се отнася за физическите или юридическите лица. Съдът не е разграничил правомощията на кмета на общината да отправи искане до комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ в отделните хипотези, както и възможността на физическото лице само да отправи искане до комисията. Това прави решението му необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и постанови ново решение при условията на чл. 172 АПК. Жалбата срещу бездействието на кмета на общината е неоснователна, защото кметът няма правомощие да поиска утвърждаване на строителна площадка и изменение предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди до комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ вместо собственика на имота, защото законодателят е предоставил това право на собственика на земеделската земя.