Определение № 5702 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2024 г.
ВАСПето отделение10.05.2024reporting judge Румен Йосифов
Ruling
ОТМЕНЯ определение № 2409 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7222/2023 г. по описа на Административен съд София - град, в частта с която е оставена без разглеждане подадената от М. Петрова-Ашикова жалба против решение № 198 от 17.05.2023 г. по преписка № 87 по описа за 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, в която се установява, че министърът на финансите на Република България и министърът на вътрешните работи на Република България при заплащане на административна такса за издаване и подмяна на български лични документи, не са ограничили нейното право на избор относно начина на заплащане на таксите и не са създали административна практика, водеща до неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по признак „имуществено състояние“ и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Grounds
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на М. Петрова-Ашикова,, срещу определение № 2409 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7222/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта с която е оставена без разглеждане подадената от нея жалба против решение № 198 от 17.05.2023 г. по преписка № 87 по описа за 2011 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр, Комисията), в която се установява, че министърът на финансите на Република България и министърът на вътрешните работи на Република България при заплащане на административна такса за издаване и подмяна на български лични документи, не са ограничили нейното право на избор относно начина на заплащане на таксите и не са създали административна практика, водеща до неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак „имуществено състояние“ и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка изразява несъгласие с изводите на съда, като намира, че органите са създали усложнена процедура, което препятства начините за плащане на държавните такси, а това води до дискриминация по икономически признак както на нея, така и на всички граждани, които трябва да се снабдят с документ за самоличност. Моли за отмяна на определението в атакуваната част и за връщане на делото за произнасяне по същество на жалбата й. Не претендира разноски. Ответниците - КЗДискр, министър на финансите, министър на вътрешните работи, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Хасково, директор на ОДМВР Хасково, М. Петров и И. Петкова, редовно уведомени за подадената частната жалба, не изразяват становище и не правят искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени направените с жалбата твърдения и данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: С атакуваното пред АССГ решение № 198 от 17.05.2023 г. КЗДискр е установила, че: По отношение на лицето Т. Бойчев от гр. Хасково не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДикр и нарушение на чл. 37 ЗЗДискр по признак „имуществено състояние“ от страна на ОДМВР Хасково и нейния директор във връзка с желанието му да заплати държавни такси за издаването и подмяната на свидетелство за управление на моторно превозно средство и документ за самоличност с държавни таксови марки. От страна на министъра на вътрешните работи по отношение на Т. Бойчев, като платец на държавни такси с държавни таксови марки за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и документ за самоличност, не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр по признак „имуществено състояние“ и нарушение на чл. 37 ЗЗДискр и не е ограничено правото му на избор относно начина на заплащане на държавни такси. От страна на министъра на вътрешните работи във връзка с издаването на документ за самоличност по отношение на М. Петрова-Ашикова, не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 37 и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр по признак „имуществено състояние“ и не е ограничено правото й на избор относно начина на заплащане на държавни такси. От страна на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи при заплащане на административна такса за издаване и подмяна на български лични документи, не се ограничава правото на избор на гражданите относно начина на заплащане на таксите и не се създава административна практика, водеща до неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр на лицата по признак „имуществено състояние“. Оставена е без уважение жалба с вх. № 44-00-1051/04.04.2011 г., подадена от Т. Бойчев и допълнение към жалба с вх. № 44-00-63/20.04.2011 г. и вх. № 44-00-1717/13.05.2011 г. подадена от М. Петрова-Ашикова и сигнал вх. № 44-00-63/20.04.2011 г. на М. Петров. Жалба срещу решението на КЗДискр са подали Т. Бойчев, М. Петров и М. Петрова-Ашикова. След като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, АССГ е установил, че Т. Бойчев е починал на 13.02.2024 г., чийто наследник по закон е дъщеря му - И. Петкова. Последвало е постановяване на атакуваното сега определение с което, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. Бойчев поради смъртта му и е прекратил производството по делото по отношение на него. Приел е, че правото да се иска установяване на дискриминация е лично, поради което след смъртта на Бойчев то не е преминало в патримониума на наследника му И. Петкова и същата не е конституирана като страна по делото. В тази част определението не е било обжалвано и е влязло в сила. С процесното определение производството е прекратено и по отношение на М. Петров, защото той не е сред 41-те физически лица които са подали сигнал с жалба с вх. № 44-00-63/20.04.2011 г. за осъществена дискриминация по икономически признак спрямо Т. Бойчев от директора на ОДМВР Хасково. Същият, макар да е участвал в производството пред КЗДискр, е защищавал не свое право, а такова на Бойчев, поради което няма правен интерес да оспорва акта на Комисията. В тази част определението също не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение жалбата на М. Петрова-Ашикова АССГ е преценил, че тя освен, че е поддържала оплакването на Т. Бойчев, с жалба с вх. № 44-00-2592/09.08.2019 г. е заявила, че спрямо нея е извършвана дискриминация, тъй като не е могла да заплати дължимата държава такса за издаване на документи за самоличност в брой на каса на МВР в гр. Елин Пелин. Поради това жалбата й срещу решение № 198 от 17.05.2023 г. на КЗДискр е приета за допустима само в частта му в която Комисията е установила, че от страна на министъра на вътрешните работи във връзка с издаването на документ за самоличност по отношение на Петрова-Ашикова не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 37 ЗЗДискр и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр по признак „имуществено състояние“ и не е ограничено правото й на избор относно начина на заплащане на държавни такси. Съдът е преценил, че жалбата на Петрова-Ашикова следва да бъде оставена без разглеждане в останалите й части. По отношение осъществена дискриминация по икономически признак спрямо Т. Бойчев от директора на ОДМВР Хасково е преценено, че тя има качеството на сигналоподател и за нея липсва правен интерес от оспорването на решението на КЗДискр в тази му част - първите два диспозитива от решението на Комисията. Петрова-Ашикова не е насочила настоящата частна жалба срещу определението на АССГ в тази му част, поради което е влязло в сила по отношение на нея. Жалбата е единствено срещу частта на определението с която жалбата й против решение № 198 от 17.05.2023 г. на КЗДискр е оставена без разглеждане в неговата част установяваща, че министърът на финансите и министърът на вътрешните работи при заплащане на административна такса за издаване и подмяна на български лични документи, не са ограничили нейното право на избор относно начина на заплащане на таксите и не са създали административна практика, водеща до неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр по признак „имуществено състояние“ (четвъртия диспозитив) и е прекратено производството по делото. За да прекрати частично производството АССГ е приел, че решението на Комисията в тази му част е било постановено във връзка с искане за становище от КЗДискр по подадените от физическите лица сигнали. Съдът е преценил, че не се твърди засягане на лично субективно право на преживелите жалбоподатели, явно визирайки настъпилата смърт на Т. Бойчев. Намерено е, че за страните липсва интерес от оспорването на решението на КЗД в тази част и е недопустимо е да се търси защита за чужди права. АССГ не е отчел, че Петрова-Ашикова също твърди, че не е могла да заплати дължимата държава такса за издаване на документи за самоличност в брой, т. е. защищавала е не чужди, а свои права. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице правен интерес за Петрова-Ашикова да оспорва атакуваната част от решението на КЗДискр. Действително, тя се е присъединила към твърденията на Т. Бойчев за осъществена дискриминация по признак „имуществено състояние“ от страна на МВР във връзка с начините на плащане на държавните такси при издаването на документи за самоличност. Но Ашикова е защищавала не права на Бойчев, а е въвела собствени твърдения за накърнени права и невъзможност да плати таксата в брой. Поради това за нея е налице пряк интерес да оспори извода на КЗДискр, че министърът на финансите и министърът на вътрешните работи при плащането на тези такси, не са ограничили правото й на избор относно начина на заплащане на таксите и не са създали административна практика, водеща до неравно третиране по признак „имуществено състояние“. Дали този извод съответства на установените по случая факти е въпрос по съществото на спора, който не може да бъде изследван при преценката за допустимост. По изложените съображения настоящият състав счита обжалваното определение за неправилно. Същото следва да бъде отменено на основание чл. 235 АПК, а делото - върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение
Cited provisions
6- чл. 37
- чл. 4, ал. 3
- чл. 230 АПК
- чл. 235 АПК
- чл. 229
- чл. 4, ал. 2