Определение № 28 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2290/2008 г.

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 28 София, 23. 01. 2009 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА изслуша докладваното от съдията Д. Ценева частно гражданско дело № 2290/08 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от З. С. М. срещу разпореждане № 45 от 16.09.2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е върната подадената от него касационна жалба против решение № 72 от 02.04.2008 г. по к.гр.д. № 10/08 г. по описа на същия съд. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на І г.о. като обсъди данните по делото, намира: Жалбоподателят в настоящото производство З. С. М. е предявил против ОП ”П” с. Х. искове по чл. по чл. 344, ал.1, т.1-3 КТ и по чл. 74, ал.2 КТ. Споровете са разгледани на три съдебни инстанции, като касационното производство се е развило по реда на §2, ал.4 ПЗР на ГПК/ ДВ бр. 59/ 2007 г./ пред Варненския апелативен съд. С това процесуалният ред за защита е изчерпан. Съгласно §2, ал.4 ПЗР на ГПК касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал.1,т.1-3 КТ и по искове за трудови възнаграждения и обезщетения с цена на иска до 5 000 лв., подадени до влизане в сила на ГПК, се разглеждат от съответния апелативен съд. Неговото решение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Затова правилно подадената от З. С. М. касационна жалба против решение № 72 от 02.04.2008 г. по к.гр.д. № 10/08 г. е върната като недопустима и разпореждането на Варненският апелативен съд, действуващ като касационна инстанция при условията на §2, ал.4 ПЗР на ГПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът