Определение № 188 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. П. и Р. Г. К., чрез адв. И., срещу определение № 138 от 25.03.2022г., постановено по възз. гр. д. № 138/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№ 2137/26.01.2022 г. против протоколно определение от 20.01.2022 г. по в.гр.д. 2943/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на В. И. П. и Р. Г. К.. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че обжалваното пред него определение на ОС- Пловдив не е прекратително такова, а е информативно досежно участниците и предмета на въззивната инстанция. Ответниците по частната жалба М. А. Ч. и В. А. П., с писмени отговори оспорват нейната основателност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, следователно е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: Производството по делото е образувано по искова молба на В. А. П., в която тя твърди, че с нотариален акт № 98/2012г. е призната за собственик на по 1/2 ид.ч. от две дворни места на основание наследство, останало от баща й А. Г. П., починал на 25.02.2012г. Наследодателят й А. П. през време на брака си с ответницата М. Ч. е построил в едното дворно място жилищна сграда с гараж и лятна кухня със застроена площ от 149,50 кв.м. Бившите собственици на имотите Г. П. и В. П. /родители на А. П./ се снабдили с констативен нотариален акт № 5/2014г. за така построените жилищна сграда, гараж и лятна кухня със застроена площ от 149,50 кв.м.и ги продали на дъщеря си - ответницата Р. Г. К.. Ищцата е поискала между нея и ответницата М. Ч. да бъде допуснато извършването на съдебна делба на жилищната сграда, гаража и лятната кухня. Поискала е на основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД да се прогласи нищожността на извършената в полза на Р. К. разпоредителна сделка, а в условията на евентуалност е поискала на основание чл. 76 от ЗН да се прогласи относителната недействителност на тази сделка. В хода на производството Г. П. е починал и негови наследници са ищцата по делото, както и ответниците В. П. и Р. К.. С отговорите на исковата молба исковете са оспорени с твърдения, че през 2007г. ответниците Г. и В. П. са дарили на сина си А. П. сграда, съставляваща северната половина на двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв. м., ведно с изба от 30 кв. м., обособена като самостоятелно жилище от два етажа и навес с площ от 50 кв. м. в северната част на дворното място, описано подробно в договора. Спорната сграда с площ от 149, 50 кв. м. не е дарена на бащата на ищцата. Тази сграда е построена от ответниците Г. и В. П. още преди да прехвърлят част от имота на своя син, на тяхно име са издадени строителни книжа и те са били нейни собственици. Поддържа се, че договорът за продажба на спорната сграда, сключен през 2014г. между Г. и В. П. и дъщеря им- ответницата Р. К., не е нищожен. В хода на първоинстанционното производство Г. П. е починал и производството е продължило с участието на наследниците му по закон – ответниците В. П. и Р. К. и ищцата по делото /дъщеря на починалия му син/. Районният съд е приел, че изключителен собственик на процесната сграда на основание наследство е ищцата В. П. и е отхвърлил предявения от нея против М. Ч. иск за делба. Предявеният против В. П. и Р. К. иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1 предл. второ ЗЗД – поради противоречие със закона, на договор за договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2014г. също е отхвърлен с мотив, че продажбата на чужд имот не е нищожна. Отхвърлен е и предявеният против В. П. и Р. К. иск за прогласяване относителната недействителност на договора за покупко- продажба от 2014г. на основание чл. 76, ал. 1 ЗН, защото прехвърлителите по сделката не са наследници, разпоредили се с идеална част от наследството. Против решението на районния съд е постъпила въззивна жалба от ищцата В. П., която е поискала същото да бъде отменено и исковата й претенция да бъде уважена. В съдебно заседание от 20.01.2022г. процесуалният й представител е направил изявление, че поддържа въззивната жалба само в частта й, с която е отхвърлен искът за делба против М. Ч., а в останалата част липсва интерес от обжалване. Въззивният съд е приел, че с оглед извършеното уточнение на обжалваната част от решението, същото е влязло в сила досежно претенциите по чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 76 ЗН, поради което и производството следва да се прекрати по отношение на ответниците по тези искове и да продължи при участието на жалбоподателя и на М. Ч.. Постановено е определение, с което е прекратено производството по възз.гр.д. № 2943/2021г. по отношение на ответниците и въззиваеми страни В. П. и Р. К.. Против това определение е подадена частна жалба от В. П. и Р. К.. С обжалваното определение Апелативен съд- П. е оставил без разглеждане частната жалба, приемайки, че ищцата е уточнила своята въззивна жалба, като е дала яснота на изначалните параметри на обжалването си и по този начин е определила кръга на участващите във въззивното производство лица. При липса на засягаща съответните диспозитиви на първоинстанционното решение въззивна жалба, които диспозитиви са в интерес на В. П. и Р. К., същите нямат правен интерес от евентуално обжалване, което и не са сторили. А при уточняване от подалата въззивната жалба В. П., че не се обжалват засягащите ги диспозитиви на решението на РС, спрямо тях решението е влязло в сила и няма основание за участието им във въззивното производство. Определението на окръжния съд по същество няма характера на прекратяване, тъй като въззивно производство, каквото да бъде прекратявано, спрямо посочените две ответници въобще не се е развило. То е от информативно естество досежно участниците и предмета на делото пред въззивната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, не споделя правните изводи на Апелативен съд- П. в обжалваното определение. Изводът на съда, че определението на съществото си не е прекратително, е неправилен. Изявлението на пълномощника на ищцата, макар и непрецизно, има характер на оттегляне на жалбата против решението на районния съд, в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание 26, ал.1 ЗЗД и чл. 76 ЗН и съответно определението на въззивния съд, като постановено по повод направеното оттегляне на жалбата категорично има характер на определение за прекратяване производството по делото и съответно е преграждащ акт, подлежащ на обжалване. При направеното частично оттегляне на жалбата, съдът е бил десезиран относно предмета на спора, за който жалбата е оттеглена и именно това е частта от въззивното производство, която е следвало да се прекрати, а не да се прекратява производството по отношение на конкретните ответници. След като производството по иска за делба не е прекратено, то и съдът при произнасянето си относно наличието на правен интерес от обжалване на прекратителното определение, е следвало да съобрази, че в делбеното производство съдът следи служебно за правилното конституиране на страните. В делбеното производство съдът се произнася по въпроса за собствеността върху имота, предвид на което и това производство следва да се развие с участие на лицата, заявяващи права върху него. Предвид изложеното, определението на Апелативен съд- П. следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за произнасяне по съществото на постъпилата частна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,