Решение № 9414 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2018 г.

Решение № 9414 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Коев в качеството му на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Пазарджик срещу решение № 386 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 248/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което по жалба на И. Димитров е отменена издадена от касатора заповед за полицейско задържане рег. № 102/2.03.2018 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Ответникът - И. Димитров, чрез адв. Киров, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното: С оспореното решение по жалба на И. Димитров е отменена издадена от касатора заповед за полицейско задържане рег. № 102/2.03.2018 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Димитров за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена без посочване на необходимите мотиви. Посочил е, че същата е постановена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби, тъй като по делото не е установено какъв е резултатът от изследването на дадената кръвна проба. Изложил е, че заповедта е издадена и в противоречие с принципа на съразмерност, тъй като постановеното задържане е поставило в опасност здравето на Димитров. Достигнал е до извода, че с обжалваната заповед е нарушен принципът на чл. 5 от ЕКПЧ, тъй като Димитров е бил незаконно лишен от правото си на свободно движение за срок от 24 часа. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо, но неправилно. Фактическата обстановка е изяснена от Административен съд – Пазарджик, но правните му изводи не се споделят от касационния състав. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В оспорената заповед за задържане като фактическо основание е посочено "за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – гр. Пазарджик на бул. "К. М. Луиза" като водач И. Димитров, [ЕГН] [населено място], [адрес] управлява л. а. Мерцедес С180 рег. [рег. номер МПС] след употреба на наркотични вещества, а именно употреба на кокаин ЗМ 244/02.03.2018 г. " При извършената проверка е установено, че водачът на посочената дата, в 09: 30 часа управлява посоченото МПС в гр. Пазарджик на бул. "К. М. Луиза" след употреба на наркотични вещества, като след извършена проверка с техническо средство - "Дрегер Дръг тест 5000" с фабричен № ARHJ-0009 е установенa положителна проба за употреба на кокаин (л. 28 от първоинстанционното дело). Пробата е показана на водача, издаден е талон за изследване с № 0007993, който е получен и подписан от водача (л. 27 от първоинстанционното дело). За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0262229, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оспорената заповед за задържане на лице рег. № 102/02.03.2018 година, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан на посочената дата за срок от 24 часа в РУ "Полиция" – гр. Пазарджик. При задържането жалбоподателят е подписал декларация и е съставен протокол за личен обиск на лице. Представен е лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005770 (л. 35 от първоинстанционното дело), от който е видно, че И. Димитров е постъпил за преглед на 2.03.2018 г. в 10: 52 часа и е напуснал на същата дата в 11: 22 часа като са му назначени изследвания – проба за употреба на наркотични вещества и е назначена терапия с фурантрил 1 ампула. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В хода на съдебното производство пред административния съд, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от И. Димитров престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. В тази връзка неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като към момента на прилагането на ПАМ не е имало данни, че Димитров е съпричастен при извършване на престъпление по отразения в заповедта текст на чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като не е представен резултат от изследването за употреба на наркотични вещества. Касационната инстанция намира, че не е налице нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на И. Димитров е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения. В случая изпълнението на служебните задължения по предотвратяване на престъпление не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на Димитров са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Необосновано е изложеното от първоинстанционния съд, че задържането е извършено при опасност за здравето на Димитров, тъй като при задържането същият е бил със значително повишено артериално налягане. Видно от заключението на извършената в първоинстанционното производство и неоспорена от страните съдебно медицинска експертиза (СМЕ) при приложение на кокаин ефектът настъпва бързо и отшумява за 30-60 минути. Един от физиологичните симптоми е повишено артериално налягане. Вещото лице е посочило, че при Димитров не е имало достатъчно диагностично основание да се приеме наличие на хипертензивна криза, предизвикана от остър кокаинов ефект. Посочил е, че правилно е проведено лечение с фурантрил инжекционна форма, което лечение, освен за намаляване на стойностите на артериалното налягане има за цел и ускоряване на излъчването на евентуално приетото наркотично вещество. Вещото лице е посочило, че не са известни определени стойности на артериалното налягане под или над които да е допустимо или да не е допустимо полицейско задържане. Определящо за допустимост за задържане е общото състояние на подлежащото на задържане лице, което в случая е определено като незастрашаващо откъм настъпване на усложнения. В тази връзка и с оглед наличие на доказателства за предприета терапия на лицето настоящата инстанция намира, че не е било застрашено неговото здравословно състояние. Предвид изложеното решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано, и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата срещу ПАМ като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнагражение в полза на ОД на МВР – гр. Пазарджик за първата инстанция, което съдът определя на сумата от 100 лева, платими от ответника по касация.