Определение № 8526 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Експрес 79" ЕООД, чрез адв. П. Проданов, срещу определение № 424 от 03.04.2024 г., постановено по адм. дело № 179/2024 г. по описа на Административен съд - София област. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против заповед № РД-07-59/25.01.2024 г. на директора на ТП „ДГС Ихтиман“ и е прекратено производството по делото. В частната жалба са направени възражения, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Направено е искане за неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът – директора на ТП „ДГС Ихтиман“, представя отговор на частната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд-София област е образувано по жалба на "Експрес 79" ЕООД срещу заповед № РД-07-59/25.01.2024 г. на директора на ТП „ДГС Ихтиман“ за утвърждаване на класирането и определяне на участника, спечелил търга за продажба на дървесина на корен от обект №2404. С тази заповед жалбоподателят е обявен за класиран на първо място и е определен за купувач на дървесината от обект № 2404. С обжалваното определение решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата на "Експрес 79" ЕООД против горепосочената заповед и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта, след проведен търг с тайно наддаване, именно той е обявено за спечелил търга за продажба на стояща дървесина на корен за обект №2404. Съдът е отбелязал, че оспорената заповед е изцяло благоприятен за жалбоподателя акт, който създава за него права, а не налага ограничения на вече възникнали права, каквито са твърденията му. Направен е извод, че по същество твърденията за незаконосъобразност на обжалвания акт се основават на хипотетични разсъждения, които не са подкрепени с доказателства. Определението е правилно. В частната жалба се повтарят доводите, поддържани пред административния съд. На тези доводи съдът е отговорил аргументирано, като съображенията му се споделят от настоящия съдебен състав. С оспорваната заповед жалбоподателят е определен за спечелил търга по отношение на обекта, за който е кандидатствал. Това е крайният акт, с който е приключила процедурата и който е позитивен за жалбоподателя. Изложените съображения в жалбата не могат да обосноват правен интерес от оспорване, още по-малко такъв интерес се обосновава от хипотетичните разсъждения и предположения на оспорващия, че заради обявените по-късно процедури от ДГС Ихтиман, дърводобивните дружества от Ихтиман са участвали в други процедури, организирани от други стопанства, като по този начин са ангажирали целия си ресурс (финанси, техника, служители) в изпълнение на възложените дейности от другите стопанства. Както правилно е приел и административният съд, обжалваната заповед е изцяло в полза на частния жалбоподател. С крайния акт той е обявен за участник спечелил търга, на който се е явил, бил е единствен участник в него и за него липсва правен интерес от защита на материално право, защото такова не е нарушено. Участието на дружеството в други процедури е негов избор, който е правно ирелевантен за настоящия случай. Правният интерес от подаването на жалба е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, които обуславят нейната допустимост. При липсата на правен интерес, жалбата е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, както правилно е приел и административният съд. Това е така, тъй като няма засегнато материално право или правен интерес, нито създадено задължение или ограничаване на придобито право, което да бъде защитавано чрез жалбата. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а съдебното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от ответната страна за присъждане на разноските по частното производство следва да бъде уважено, с оглед на изхода на спора. Частният жалбоподател ще следва да заплати на ТП „ДГС Ихтиман“ поисканите и доказани разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение