Определение № 349 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 211/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на М. М. С. срещу разпореждане от 06.01.2009 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 462/2007 г. С него е върната касационната му жалба срещу въззивното решение, постановено по същото дело, като просрочена. Жалбоподателят излага съображения за неправилност – няма върнат отрязък от съобщението, с което страната чрез адвоката си е уведомена за обявяване на решението, поради което не може с други доказателства да се установява датата на връчване. В срока по чл. 276 ГПК С. С. Д., И. Д. Д. и С. Р. Ш. са отговорили писмено, че обжалваното разпореждане е законосъобразно. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението е правилно като краен резултат, но по други съображения. Касационната жалба на С. е недопустима, защото той не е обжалвал първоинстанционното решение, а въззивният съд го е потвърдил; с това решение е уважен неговия иск, поради което липсва и правен интерес от обжалването му и накрая, касационната жалба е против мотивите на съдебния акт. Те, обаче, не подлежат на самостоятелно обжалване, защото не се ползват със сила на присъдено нещо, включително и в отношенията между С, И. Д. и С. Ш. Последните са трети лица-помагачи на противната срана – ответника. Следователно, по силата на чл. 179, ал. 2 ГПК /отм./ обвързващата сила на мотивите действа само в отношенията между последните. В заключение, като недопустима жалбата е подлежала на връщане, поради което е и без значение дали е била подадена или не в срок. Крайният резултат в атакуваното разпореждане е правилен и поради това то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение