Определение № 772 от 08.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 60/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Н. И.,Т. Соколова, Е. П., Г. С., Г. Г., Ц. Г. и Й. Б. са подали касационна жалба срещу решение от 26.10.2010 г. по гр. д. № 6113/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 9750/06 г. на СРС и е постановено друго по съществото на спора с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу „М. ЕАД, [населено място] ревандикационен иск за недвижим имот: нива от 0.912 кв. м., V категория, в строителните граници на кв. Г., м. „Г.”, представляваща имот № 11124, по к. л. 579 от кадастралния план от 1956 г., включен в УПИ ІІ, отреден за С. по промишлен и енергиен монтаж, в кв. І по плана на [населено място], ж. к. Д., разширение по б. АБВБА, защрихована по скицата на вещото лице, която е неразделна част от решението. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК като са изложени мотиви само по наличието на предпоставката по т. 2. Поддържа се, че въпросите дали отчуждена земеделска земя, която в тригодишен срок не е усвоена за мероприятието, за което е отчуждена, се връща по силата на закона на земеделското стопанство, от което е отчуждена или е необходимо нарочен акт за това. Вторият въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата е за това съставлява ли пречка за реституция по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ включването на земеделската земя в капитала на преобразувано търговско дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОбП. Третият въпрос е дали преобразуваното ЕАД е станало собственик на терена, само в резултат на факта на преобразуването без да е установено имотът да е бил включен в баланса на преобразуваната държавна структура. Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима. След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице предпоставка за допускане касационно обжалване. Съдът е достигнал до извода, че искът е неоснователен след като е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота, предмет на иска, на основание реституция по ЗСПЗЗ постановена с решение № 457 от 25.03.2003 г. на ОСЗ при [община], тъй като този имот е бил част от отчуждената с решение № КЗ-14 на Комисията по земята от 29.096.2988 г. общо 15 дка земеделска земя от АПК „С.” и предоставена на СО „М.” за изграждане на С. по промишлен и енергиен монтаж. Земята е заплатена от СО „М.” на 13.08.1988 г. и обединението е било въведено във владението й. Тази земя е част от активите предоставени на [фирма] с разпореждане № 103 от 13.10.1993 г. при преобразуването му. По разпореждане на закона – чл. 17а ЗППДОбП с факта на преобразуването земята е станала собственост на ответника по иска и не е подлежала на земеделска реституция. Наред с това към датата на постановяване на реституционното решение – 25.03.2003 г. [фирма] е било включено в списъка по чл. 3, ал. 1 ЗПСПК, поради което земята не е подлежала на реституция, а правоимащите собственици е могло да бъдат обезщетени само с компенсаторни записи. Съдът е приел и това, че действително мероприятието не е било реализирано в тригодишен срок от отчуждаването, но имотът не е върнат в патримониума на АПК на основание чл.19, ал. 2 ЗООЗП ( отм.), поради липса на изричен акт за отмяна на отчуждаването, изискване за което е установено в нормата на чл. 2, т. 11 ППЗООЗП (отм.). От фактическа страна по делото е установено, че мероприятието не е реализирано, в терена не са извършвани никакви строителни дейности. По делото не са събрани доказателства за това, дали към момента на преобразуване на СО М. в ЕАД, предоставената земя за изграждане на учебно заведение е била включена в баланса чрез заприходяване на имота по с/ка 201 – „имоти и сгради”. При така установените факти и направени правни изводи, въззивното решение следва да се допусне до касационна проверка по разрешените с него въпроси за това придобило ли е [фирма] право на собственост върху терена и в частност на спорния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП; налице ли е пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, ако тя е предназначена за мероприятие, което не е реализирано, и ако земята е включена в капитала на ЕАД, учредено с държавно имущество. Основанието за допускане на касационна проверка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросите са решени в противоречие с формираната с решения по чл. 290, ГПК задължителна практика на ВКС, едно от които е решение № 22 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1339/2009 г. Неоснователно е позоваването на определение на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК. С тях съдът не разрешава процесуални или материалноправни въпроси, а извършва само преценка за наличие на основание за селектиране на обжалваните решения, по отношение на които ще се допусне касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.