Определение № 322 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 926/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Цв. А. като пълномощник на Р. В. В. и М. Г. М. против решение № 328 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г. на Софийски окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 10 от 12.03.2007 г. по гр.д. № 661/05 г. на Ботевградския районен съд, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на Д. С. Н. и Г. С. Г. владението върху следния недвижим имот: 168 кв.м., включени в УПИ ХІІ - 727,711 в кв. 18 по плана на вилна зона ”Лозята” в землището на [населено място], общ. Б., които представляват част от лозе с обща площ от 1.003 дка в границите на урбанизираните територии, част от имот пл.№ 712 в кв. 18 по плана на селото по плана от 1973 г. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена на 14.07.2011 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК за нея е приложима разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията след изменението й. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, а по искове за парични вземания - исковата сума. Видно от приложеното пред първата инстанция удостоверение № [ЕГН] от 01.11.2005 г. на [община], “Местни данъци и такси”, данъчната оценка на целия имот пл.№ 712 в кв. 18 по плана на [населено място], целият с площ 1003 кв.м е 2748.70 лв., т.е. под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК минимален размер за обжалваемост. Като се има предвид, че предмет на иска за собственост, предявен против касаторите, са 168 кв.м от този имот, то подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Затова съдът