Определение № 173 от 28.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение28.12.2010reporting judge Мими Фурнаджиева
Ruling
ВРЪЩА жалбата на М. А. Г. от[населено място], против допълнително решение № 817 от 25 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 359 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването на съобщението за изготвянето му от жалбоподателката пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК. Постъпила е жалба от М. А. Г. от[населено място], против допълнително решение № 817 от 25 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 359 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., с което са оставени без уважение молбите на М. А. Г. – частен съдебен изпълнител с рег. № 862 с район на действие СГС с вх. № 6479 от 9 юли 2010 г. и вх. № 6752 от 21 юли 2010 г. за допълване на решение № 280 от 7 юли 2010 г. по гр.д. № 359 за 2009 г. на ІV ГО, за изменение на същото решение в частта му за разноските и отсрочване на изпълнението на същото решение. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразно поведение на състава, постановил решението, както и за неправилност на изводите по атакуваното допълнително решение. Иска се допълнителното решение да бъде отменено и молбите да бъдат уважени със законните последици. Обжалването на допълнителното решение е недопустимо. Според правилото на чл. 250, ал. 3 ГПК, постановено допълнително решение подлежи на обжалване по общия ред. Законът за частните съдебни изпълнители в чл. 73, ал. 6 предвижда, че решението на ВКС при обжалване на решение на дисциплинарния състав на Камарата, е окончателно. Вземайки предвид това разрешение на закона, ВКС посочи в атакуваното допълнително решение, че то не подлежи на обжалване. Ето защо жалбата следва да се върне. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Cited provisions
2- чл. 250, ал. 3 ГПК
- чл. 73, ал. 6