Определение № 3502 от 04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2023 г.

Съдебното производство по глава тринадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по частна жалба от „Европейски пътища“ АД от гр.Пловдив срещу Определение № 607/19.01.2023 г. по адм.д. № 186/23 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на трето отделение, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната им жалба против Определение № 1668/27.10.2022 г. по адм.д. № 2646/22 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната частна жалба жалбоподателя обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното определение, съставляващи отменителни основания, като прилага и писмени доказателства в подкрепа на искането си. Ответникът - директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не взема отношение по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като извърши проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от жалбоподателя пороци на обжалваното съдебно определение намира, че частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че депозираната пред него частна жалба е просрочена, тъй като тя е постъпила в съда след изтичане на срока за обжалване .Съдът е приел, че макар и подадена в срока за обжалване в куриерска фирма „Европът-2000“ АД, тази фирма не е „лицензиран пощенски оператор“ по смисъла на чл. 18а от АПК, тъй като няма индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на цялата територия на Република България. Тези изводи на съда са неправилни. Член 18а от АПК предвижда, че „Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до органите на съдебната власт чрез лицензиран пощенски оператор“. В този кодекс няма легално определение на термина “лицензиран пощенски оператор“ и съдържанието на същия следва да се изведе по тълкувателен път от други закони, какъвто е Гражданско процесуалния кодекс и Закона за пощенските услуги. Член 62, ал. 2 от ГПК предвижда, че „Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата“, без и той да дава легално определение що е то „поща“. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ „Пощенски оператори са лица, които извършват една или повече пощенски услуги и са регистрирани по законодателството на Република България…“.Член 3 от същия закон регламентира пощенските услуги по следни начин - „Пощенските услуги включват:…..2.хибридна поща…“, като т. 35 от параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗПУ дава легално определение на „хибридна поща - пощенска услуга по приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, обработването и предаването им чрез електронни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като куриерски пратки“. Член 19 от същия закон предвижда, че „Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на издадена индивидуална лицензия или подадено писмено уведомление за извършване на пощенски услуги по чл. 38, т 1-3“. Член 38 от ЗПУ е в раздел втори от закона неуниверсални пощенски услуги“, част от глава четвърта - „пощенски услуги“ и регламентира като такива пряката пощенска реклама, хибридната поща, куриерските услуги и пощенските парични преводи. От представеното с частната жалба пред настоящата инстанция Удостоверение № 0024/3.11.2009 г от КРС е видно, че фирма „Европът-2000“ АД е вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 от ЗПУ за извършване на следните неуниверсални пощенски услуги: - приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки, т.е. извършването на неуниверсална пощенска услуга по чл. 38, т. 2 от ЗПУ - хибридна поща. Следователно, след като фирма „Европът-2000“ АД е вписано в регистъра по чл. 59, т. 5 от ЗПУ като оператор, който има право да извършва пощенска услуга по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПУ - хибридна поща, то той е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 и чл. 19 от ЗПУ и като такъв следва да се приеме, че има правомощията на „лицензиран пощенски оператор“ по смисъла на чл. 18а от АПК. Да се приеме, че процесната фирма не е „лицензиран пощенски оператор“ по смисъла на чл. 18а от АПК, тъй като нямал индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга, както е приел първоинстанционния съд, а имал само удостоверение и бил вписан в регистъра на КРС за извършване на неуниверсална пощенска услуга - хибридна поща, означава този текст от закона да се тълкува изключително стеснително. И универсалната пощенска услуга, регламентирана в раздел първи, чл. 32 до чл. 36б, и неуниверсалните пощенски услуги, регламентирани в раздел втори, чл. 37 и чл. 38, са все част от глава четвърта на ЗПУ - пощенски услуги, и едните нямат превес над другите, само защото са регламентирани в по-преден раздел от другите. И универсалната, и неуниверсалните пощенски услуги са все „пощенски услуги“ по смисъла на чл. 18 от ЗПУ, който придава качеството пощенски оператор на всяко лице, което извършва една или повече пощенски услуги, без да ги дели на универсални и неуниверсални, и без да ги разделя в зависимост от това дали имат издадена индивидуална лицензия или имат подадено писмено уведомление за извършване на пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 от ЗПУ. Още повече, ако това беше действителната воля на законодателя, той щеше да го отбележи изрично в текста на закона. Правомощията на фирма „Европът-2000“ АД като лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл. 18а от АПК следва да се изведат и от практиката на Върховния касационен съд, изразена в Определение № 206/26.03.2013 г. по ч.гр.д. № 42/13 г. на трето гражданско отделение, в което този съд приема, че „Европът-2000“ АД е лицензиран пощенски оператор, оторизиран за извършване на пощенски услуги. С оглед казаното следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена по пощата по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ГПК. От анализа на изложеното по-горе следва да се приеме, че частната жалба на „Европейски пътища“ АД пред тричленния състав на ВАС е била подадена чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл. 18а от АПК в срока за обжалване и като такава следва да се разгледа по същество, а определението на съда като неправилно следва да се отмени. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 150 лева за платена държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,