Решение № 681 от 07.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. П. чрез адв. М, срещу определение №40 от 23.02.2009г по ч. гр.дело № 30/2009г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.11.2008г за прекратяване на производството по гр.д №141/2008г. на Бургаски окръжен съд от него, поради недопустимост на предявения от касатора иск предвид липса на правен интерес. В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречие на даденото от Бургаски апелативен съд разрешение по въпроса за правния интерес с цитирана и приложена практика на Върховен касационен съд. Поддържа се и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед липсата на позитивно правна норма, която да ограничава съдържанието на института „правен интерес”, казуистичен подход в съдебната практика, довел до уклон да се тълкува стеснително съдържанието на законовото изискване, свеждайки го до абсолютните права. Тезата е ,че общината може да мотивира правния си интерес от установяване наличието или липсата на право или правоотношение спрямо всяко трето лице, ако се касае за имот на нейна територия. Поддържа се празнота в закона по поставения процесуалноправен въпрос, който има и материалноправно измерение - възможно ли е общината, правен субект, да защитава правото си на коректни публичноправни отношения със действителните собственици на подобен имот. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о. ,не приема доводите за наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Цитирани са многобройни решения и определения от практиката на ВС на РБ и ВКС и Софийски окръжен съд ,в които съображенията относно преценката за правния интерес са основани на разбирането, че интересът по смисъла на чл. 97 ал.1 от ГПК(отм) следва да е обусловен от спор (опр. № от 31.01.2008г по ч гр.д. №60/2008г на СОС); че следва да е конкретен, а не хипотетичен(опр. №342 от20.07.2007г ч.т.д№272/2002 на ВКС ТК); че смущаване на правното положение на трето лице обуславя правен интерес да се иска нищожност на сделка(реш.1104 по гр.д.4693/2007г на ВКС ), а като пример за липсата на правен интерес от установителен иск е изтъквана възможността от предявяването на осъдителен или конститутивен иск( реш. №240 по гр.д. №1582на ВКС и др.) Поддържат се основания за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т. 1 ,т. 2 от ГПК срещу определението, с което съдилищата са приели за О. П. да липсва правен интерес от установителен иск за нищожност на сделка с недвижим имот, сключена между трети спрямо общината лица. Имотът безспорно не е общинска собственост и не се твърди общината да е в правоотношение със страните или с трети лица във връзка него. Правният интерес в случая ищецът е обосновал единствено с функциите си по ЗМСМА, с публичното си качество и административните си компетенции относно взаимоотношенията със собственици на имоти на своя територия, в частност и по принцип, но по същество липсва аргумент за противоречие на така цитираните решения спрямо даденото с обжалваното определение, по изведения в изложението въпрос. Ето защо Върховен касационен съд не приема довод за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.допуска до касационно обжалване определението по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,с оглед необходимостта по поставения въпрос да се даде конкретен и принципен отговор, макар да не се касае празнота в закона при уредбата на коментираната положителна процесуална предпоставка, а до необходима преценка за всеки отделен случай. Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна. Публичните функции на О. като орган на местно самоуправление, както и компетенциите на общинската администрация във връзка административно- правното обслужване на граждани и юридически лица, не са довод за наличие на правен интерес за същата от граждански иск при условията на чл. 97 ал.1 от ГПК (отм), когато спрямо трети лица се предявява нищожност на правна сделка, сключена помежду им за прехвърляне собствеността на недвижим имот. Интересът от самостоятелен установителен иск следва да е обусловен от спор във връзка със субективно право, гражданско правоотношение или правоотношение с гражданскоправни последици за съответната община, от състояние или правно очакване, свързано с качеството на общината като субект на гражданското, а не на публичното право, тъй като само в тези случаи правният интерес би се явил конкретен в рамките на преценката, възложена от закона на гражданския съд. Да се допусне противното, би означавало общините да се легитимират като орган, упражняващ по исков ред общ надзор за законност спрямо гражданския оборот, каквото правомощия органите на местна власт нямат съгласно Конституцията. В качеството си на субект на публичното право, общината следва да се съобразява с произтичащото от закона правоустановително действие на актовете, с които се прехвърлят или учредяват вещни права върху имоти на нейна територия. За да предяви установителен иск по граждански ред ( чл. 124 ал.1 от ГПК, чл. 97 ал.1 от ГПК (отм), общината следва да установи правен интерес в качеството си на субект на гражданското право. Ето защо в случая изводът за недопустимост на така предявения установителен иск съответства на точното прилагане на процесуалния закон, доводите на касатора за друго разрешение по въпроса за неговия правен интерес са неоснователни. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.