Определение № 372 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3833/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. К., И. Н. К. и И. Н. К., всички от [населено място], представлявани от адв. Сл.П., срещу определение №127/02.05.2017г., постановено по гр. дело № 1571/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. С атакуваното определение е оставена без разглеждане като недопустима, поради подаването й извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна вх. № 55189/26.10.2016 г. на жалбоподателите срещу влязлото в сила въззивно решение № 89/17.01.2011 г. по възз.гр.д. №785/1999 г. на Окръжен съд - Пловдив, потвърждаващо решение №167/19.11.1997 г. по гр. дело №3275/1996 г. на Районен съд - Пловдив. Ответниците по частната жалба Г. А. Ф. и А. Д. Ф., представлявани от адв.М. Г., в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на частната жалба. Подадената частна жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приел,че молбата за отмяна на поддържаното основание по чл.303, ал.1 т.5 ГПК недопустима за разглеждане, поради пропускане на предвидения по чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен срок. Определението е правилно. Предмет на молбата за отмяна е решение № 89/17.01.2011 г. по възз.гр. д. №785/1999 г. на Окръжен съд – Пловдив, което е съобщено на наследодателя на молителите – Н. К., на 26.01.2011 г. Това решение е влязло в сила с постановяване по реда чл.274, ал.2 ГПК на необжалваемото определение № 385/04.06.2012г. по ч.гр.дело №309/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. Относно необжалваемите съдебни актове страните са длъжни да следят сами, а същите се считат за съобщени на датата на постановяването им. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молбата за отмяна тече от деня на узнаване на решението, а в случая – това е моментът на влизане в сила на въззивното решение – 04.06.2012 г. Настоящата молба е подадена 4 години по-късно - на 26.10.2016 г., при което правилно в атакуваното определение същата е преценена за недопустима и е оставена без разглеждане. Искането в частната жалба касаещо присъдените с определението на ВКС, ІІІ г.о., разноски и възражението за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК не може да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като жалбоподателите е следвало да поискат изменение на обжалваното определение в тази му част по реда на чл.248 ГПК. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение