Определение № 301 от 12.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2222/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. С., чрез процесуален представител, против Решение № 327 от 18.05.2022 г. по в. т. д. № 199/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 261643 от 30.12.2021г. по т. д. № 1683/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „Унистрой север„ ЕООД и „АСА“ ЕООД искове по чл.95, ал.2 ЗАПСП за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 25 000 лв., частичен иск от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за нарушение на авторското право на ищеца, извършено чрез преработката на инвестиционен проект без изричното съгласие на проектанта в част „Архитектура“ и за изграждане въз основа на него на произведение на архитектурата - „Смесена сграда с подземен паркинг“ („Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“), находяща се в УПИ IV-92, кв. Изгрев, [населено място] (прецизиран и преномериран на УПИ VI-398, кв. 2, по плана на [жк], [населено място]), както и сумата от 5 000 лв., частичен иск от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на авторското право на ищеца, извършено чрез преработката на инвестиционен проект без изричното съгласие на проектанта в част „Архитектура" и за изграждане въз основа на него на същото произведение на архитектурата, както и исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за осъждане на ответниците да преустановят нарушението на авторските права на ищеца, като спрат да използват преработения инвестиционен проект в част „Архитектура“ както и да спрат изграждането на произведението на архитектурата - „Смесена сграда с подземен паркинг“, описана по-горе. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът С. К. С. е осъден да заплати на „Унистрой север„ ЕООД и на „АСА“ ЕООД разноски в размер по 1 680 лв. на всяко от дружествата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Сочи се неправилност поради нарушение на материалния закон на извода за неустановено нарушение на авторските права на ищеца С. С., поради: - непроведено разграничение между преработката на архитектурния проект и преработката на архитектурното произведение в съответствие с посочени разпоредби от ЗАПСП; - несъобразяване с разпоредбата на §2, т.9а от ДР на ЗАПСП, съгласно която преработка на архитектурен проект е внасянето в него на всякакъв вид промени, извършени по възлагане на възложителя на строителството „Унистрой север „ЕООД, изпълнени от „АСА“ЕООД, чрез К. Т. – управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, които действия представляват използване на закрилян обект на авторското право, извършено без съгласие на носителя му, в нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с §2, т.9а от ДР на ЗАПСП; - неправилно тълкуване и прилагане на правилото на §2, т.9а от ДР на ЗАПСП в светлината на чл.15, ал.2 ЗАПСП, както и в контекста на чл.18, ал.2 от закона. Поддържа се също така необоснованост на извода за несъщественост на извършените изменения, както и че последните нямат отражение върху цялостната концепция на проектанта. Изложени са и възражения за неправилност на приетата от въззивния съд неотносимост към спора на установеното нарушаване на авторското право при упражняване на авторски надзор. Нарушението на съдопроизводствените правила е обосновано с необсъждане на доказателства и липса на цялостен анализ на експертното заключение.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, като поставя като значими за изхода на спора следните въпроси, от които материалноправни:

1.1. „Представлява ли всяка промяна, внесена в архитектурен проект „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на § 2, т. 9а от ДР на ЗАПСП ?“;

1.2. „При извършване на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, доколкото разпоредбата постановява, че внасянето на „всякакъв вид промени“ е форма на преработка, всички ли промени като обем („съществени или несъществени“) ли обхваща посочената разпоредба ?“;

1.3. „При извършване на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, доколкото разпоредбата постановява, че внасянето на „всякакъв вид промени“ е форма на преработка, следва ли да се извършва допълнителна преценка за това нарушена ли е целостта на създаденото произведение и авторовата концепция за него ?“;

1.4. „При извършването на преценка налице ли е „преработка на архитектурен проект“, по смисъла на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП, следва ли да се извършва преценка за същественост, съответно несъщественост на внесените промени в светлината на чл. 154 ЗУТ ?“;

1.5. „Налице ли е „преработка на архитектурен проект“, съответно „преработка на архитектурно произведение“, по смисъла на §2, т. 9а и 96 от ДР на ЗАПСП, в хипотезата, в която:

• изцяло са променени първоначално проектираните решения относно използвания вид материали за финишното покритие на фасадите на сградата. Извършените промени касаят подмяната на първоначално предвидения вид материал, служещ за фасадно покритие, с друг като по този начин е засегнато цялостното впечатление от визуално възприятие на сградата. Замяната на фасадния материал с друг променя изцяло общата визия на обекта и изменя изцяло първоначалната концепцията за завършек на строителния обект;

• е подменен вида и материала на парапетите на сградата, които представляват значителна площ от фасадите й, като по този начин изменят концепцията на автора;

• е извършена промяна във вътрешното разпределение на сградата - промяна на предназначението на два броя офиси в ателиета, преустройство на три двустайни апартаменти в два двустайни и обединяване на два двустайни в четиристаен ?;

1.6. „Представлява ли нарушение на авторското право на архитекта- проектант упражняването на авторски надзор от трето лице, сключило договор с възложителя, когато нито в полза на третото лице, нито в полза на възложителя са отстъпени изключителни/неизключителни права за ползване на създадения архитектурен проект ?“;

1.7. „При липса на изрична уговорка, включва ли правото на възложителя на архитектурен проект да ползва проекта за построяване на сграда въз основа на него (чл. 42, ал. 2 ЗАПСП) и правото да определя лице, различно от автора, което да упражнява авторски надзор върху строежа ?“;

Приложното поле на касационнното обжалване по първите седем въпроса е обосновано с хипотезата на чл. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поставените процесуалноправни въпроси, съобразно номерацията на касатора, са:

2.1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?“;

2.2. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения на страната, очертани с въззивната жалба ?“;

2.3. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни ?“;

2.4. „Следва ли независимо дали възприема или не експертното заключение да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата ?“.

По тези процесуалноправни въпроси се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие между приетото от въззивната инстанция и практиката на ВКС, съответно посочена.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради очевидна неправилност.

Ответниците по касационната жалба „Унистрой север„ ЕООД и „АСА“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговор, с който изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, доколкото цената на иска, формирана от размера на обезщетението, включващо имуществените и неимуществените вреди от нарушението на авторските права, е над прага от 5 000 лв. по чл. 280, ал.3,т.1 ГПК.

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, Апелативен съд – София е приел за безспорно установено по делото, че по силата на сключен на 19.09.2017г. договор „Унистрой север„ ЕООД е възложил на „Фор Райс“ ЕООД изработката на проекти по част архитектурна, конструктивна, електро, ВИК, ОВиК, вертикална планировка, паркоустройство и благоустройство, количествени сметки, специални инсталации, пожарна безопасност, проект за енергийна ефективност, оценка за съответствие на енергийна ефективност и периодичен авторски надзор за обект: „Смесена сграда с подземен паркинг“, УПИ IV 92, кв. Изгрев, [населено място]. В изпълнение на договора на ответника „Унистрой север„ ЕООД е предаден идеен архитектурен проект, одобрен от Община Бургас, въз основа на който е издадено разрешение за строеж и е изградена на груб строеж сграда в горепосочения УПИ. За безспорно също така е прието, че архитектурният проект по договора е изработен от ищеца С. К. С., факт, установен и от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по СТЕ, основано на съхраняваните в Община Бургас одобрени проекти за процесната сграда.

След анализ на разпоредбите на чл.3, т.8, чл.5 и чл.12 ЗАПСП решаващият съд е приел, че процесният архитектурен проект представлява обект на авторското право, принадлежащ на създалия го ищец С. К. С., доказал авторските си права, както върху проекта, така и върху изградената вследствие на реализацията на същия сграда. Изложено е, че ищецът не оспорва, а и с молбата – уточнение на исковата молба изрично заявява, че с договора от 19.09.2017г. е прехвърлил правото на ползване на архитектурния обект на ответника „Унистрой север„ ЕООД като възложил изработката му по смисъла на чл.42 ЗАПСП. Установено е също така, че договорът е развален от изпълнителя само в частта за осъществяване на авторски надзор, но не и в частта на прехвърлените в полза на възложителя права да използва архитектурния проект за целта за която е поръчан, в който смисъл са и твърденията в исковата молба.

За спорни са посочени заявените с исковата молба от ищеца оплаквания за нарушение на правата му върху последните два обекта, изразяващи се в неправомерното им използване от ответниците чрез тяхната преработка, като са преработили както одобрения архитектурен проект, така и са построили сградата в отклонение на проекта.

След съобразяване с разпоредбите на чл.15 и чл.18, ал.2,т.8 и 9 ЗАПСП, уреждащи неимущественото право на автора да иска запазване целостта на произведението и възможността да се противопоставя на всички промени в него, както и имуществените права на автора, на който е признато правото да използва сам произведението и да разрешава на други лица да използват същото, както и дадените с § 2, т.9а и т.9б от ДР на ЗАПСП дефиниции на понятието „преработка на архитектурен проект“ и „преработка на произведение на архитектурата“, решаващият съд е приел, че установените по делото действия на ответниците не съставляват нарушение на авторските права на ищеца. За обосноваване на този извод е посочено, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията на основната и допълнителна СТЕ, се установява, че сградата е построена въз основа на одобрения, изготвен от ищеца, архитектурен проект, като в Община Бургас е внесено заявление за предаване и заверяване на екзекутивна документация, отразяваща несъществени отклонения от одобрените проекти и три преобразувания на вътрешно разпределение на апартаменти - писмо изх. № 26-00-582(1) от 30.07.2020 г. от Община Бургас. В писмо изх. № Б-1798-00-719 от 14.09.2020г. от РДНСК - Бургас са отразени констатации по извършени проверки по повод строителството на процесната сграда и е посочено, че на място са установени различия между изпълненото и инвестиционния проект по част архитектура, които са счетени за несъществени и могат да бъдат отразени в екзекутивната документация, а другите промени, касаещи преустройства на вътрешни помещения са счетени за съществени и поради тази причина не могат да бъдат приети под формата на промяна в екзекутивната документация. С последваща Заповед № 2580 от 30.09.2020 г. на главния архитект на Община Бургас е допълнено разрешението за строеж на процесната сграда, състоящо се в промяна на предназначението на два броя офиси в ателиета, преустройство на три двустайни апартамента в два двустайни и обединяване на два двустайни в четиристаен. Със заповед № СТ -05-678 от 08.09.2021г. на началника на ДНСК е отказано издаването на разрешение за ползване на сградата и въвеждането й в експлоатация поради констатирани нарушения на законовите изисквания.

След обсъждане на приетите в първоинстанционното производство и неоспорени от страните заключения на основната и допълнителна СТЕ въззивният съд е приел за установено, че въз основа на издадена Заповед № 2 от 09.03.2020г. на арх. Ж. – част от заповедната книга на обекта, са променени използваните материали за финишното покритие на фасадите, като: облицовката от плочи - бял фиброцимент е заменена с бяла силикон - силикатна мазилка, облицовката от бял фиброцимент на плочи в ракурс е заменена с бяла силикон-силикатна мазилка; облицовката от черен фиброцимент на плочи е заменена с черна силикон - силикатна мазилка; облицовката от фиброцимент на плочи с дървен фладер е заменена с кафява силикон - силикатна мазилка, парапетът от стъкло е заменен с метален ажурен парапет, а растерът на алуминиевите декоративни панели е променен от вертикален на хоризонтален.

При извършения от вещото лице оглед на място било установено, че сградата е изпълнена с метални ажурни парапети, боядисани в черен цвят, финишното покритие на фасадите - със силикатна мазилка в цветове бяло, черно и кафяво, алуминиевите декоративни панели - с хоризонтални ламели, а цветът на декоративните решетки бил изпълнен в кафяво. Съгласно констатациите на вещото лице извършените промени по фасадите на сградата и в рамките на магазините са отразени коректно в депозираната пред Община Бургас екзекутивна документация. Изложено е, че експертът е установил предприето преустройство, свързано с обединяване на имотите на кота +9.90; +18,60 и +15,70, - незавършено към момента на огледа, при който било установено също така, че всички входни врати към общия коридор на самостоятелните обекти по проекта на арх. С. били запазени, на кота + 9,90 били премахнати част от стените разделящи ап. 305 от 306 и 306 от 307 - по оси "Е" и "И" и била изградена разделителна стена между ап.305-306 и 306-307, в която бил оставен отвор, с което обособяването на новите имоти все още не било завършено. В имотите били изпълнени вътрешните инсталации, мазилки и шпакловки. На кота +18,60 започнало преустройството за обединяване на апартаменти 606 - 607 и 607-608, като били изпълнени същите СМР като на кота +9.90. На кота +15,70 било изпълнено обединяването на двата апартамента 505-506, с оставен отвор в стената по ос "Е". Посочено е, че към момента на огледа преустройствата не са завършени, като по коридорите и етажите същите не се забелязват, предвид запазване на входните врати по проекта на арх. С., не е засегната конвективната част, както и няма промяна в конструкцията. Според разясненията на вещото лице в съдебно заседание, измененията са нормалните такива, които могат да се случат в процеса на строителство, като е спазена авторовата концепция, включително и като графични петна, което не се повлиява от смяната на материала и общото впечатление от архитектурата на сградата е спазено.

При тези установени по делото факти въззивният съд е приел, че на основание чл.42, ал. 2 ЗАПСП ответникът „Унистрой север„ ЕООД има правото да използва изработения от ищеца С. С. одобрен архитектурен проект за целта, за която е поръчал изработването му – да построи въз основа на същия сграда – „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения". Освен реализирането на архитектурния проект чрез построяване на сградата, договореният и позволен от закона начин за използването на проекта включва и всички присъщи и нормални за строителния процес дейности по реализиране на проекта, които не водят до негова съществена промяна, до изменение на авторовото разрешение досежно архитектурата на сградата и авторовата концепция за същата. В подкрепа на този си извод, въззивният съд се е позовал на становищата на компетентните органи - ДНСК и Община Бургас, както и на заключението на вещото лице по СТЕ, съобразно които всички изменения в хода на строителството въз основа на архитектурния проект на ищеца, изразяващи се в промяна на използваните за строителството и довършителните работи материали, са нормални за строителния процес, същите не представляват изменение на архитектурния проект и могат да бъдат отразени само в екзекутивната документация, с което са спазени и законовите изисквания при строежа. Акцентирано е, че по отношение на тези внесени от ответника промени в хода на строителството, не е налице нито отклонение от разрешеното използване на проекта, нито преработка на последния по смисъла на ЗАПСП, като са спазени законовите изисквания за тези дейности посредством отразяването на извършените промени в материалите за финишно довършване на фасадата на сградата в екзекутивната документация, предадена на Община Бургас.

Прието е също така, че правата на ищеца не са нарушени и с действията по заявеното искане за изменение в разрешението за строеж и даденото първоначално такова, изразяващо се в промяна предназначението на два офиса в ателиета и на обединяване на няколко апартамента, доколкото извършените действия са позволени от закона, а съгласно чл. 15, ал. 2 ЗАПСП авторът на архитектурния проект е длъжен да ги търпи. Извършените според съда промени не могат да бъдат квалифицирани по смисъла на чл.15, ал.1 ЗАПСП като такива, нарушаващи правото на автора да иска запазване целостта на произведението му, нито нарушават негови законни интереси или личното му достойнство, доколкото касаят минимални вътрешни преустройства, неустановими отвън, и по никакъв начин невлияещи на цялостната авторова концепция за изграждане на сградата. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, въззивният съд е посочил, че преработката на произведение, съгласно чл. 18, ал. 3, вр. ал. 2, т. 8 ЗАПСП, представлява ползване на обекта на авторското право само когато дава възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица, а в случая, според заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, извършените СМР по преустройство на апартаментите са такива, които не могат да бъдат установени отвън, тъй като входовете към апартаментите са запазени както са по архитектурния проект, а самите преустройства могат да се установят само при влизане в помещенията от ограничения брой лица, които имат достъп до тях.

По тези съображения и след констатация за съвпадане в изводите на двете инстанции, е потвърдено първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените в първата група материалноправни въпроси / от №№ 1.1. до 1.7./ не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК по смисъла на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС да са от значение за изхода на делото, като изхождат от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. Първите пет въпроса са относими към тълкуването на дадената с § 2, т.9а от ДР на ЗАПСП дефиниция за преработка на архитектурния проект, и по-конкретно дали до такава се стига вследствие внасянето в същия на всякакъв вид промени / въпрос 1.1./; необходимостта от допълнителна преценка за това дали с тези всякакви промени се нарушава целостта на създаденото произведение и авторовата концепция за него / въпрос 1.3./; както и има ли значение дали промяната е съществена или несъществена /въпрос 1.2./, включително в светлината на чл.154 ЗУТ / въпрос 1.4./. Видно от мотивите на обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали всяка внесена в архитектурния проект промяна представлява преработка на същия по смисъла на § 2,т.9а от ДР на ЗАПСП. Решаващи за извода, че ответниците не са нарушили авторските права на ищеца чрез използване на обектите на авторското право, са мотивите на състава на апелативния съд за: - недоказаност на твърдението за преработка на архитектурния проект; - че установените несъответствия във фасадата на сградата и промененото предназначение на два офиса в ателиета и обединяването на няколко апартамента, освен че не променят целостта на произведението по смисъла на чл.15, ал.1,т.5 ЗАПСП, са реализация на правото на възложителя „Унистрой север„ ЕООД по чл.42, ал.2 ЗАПСП да използва изработения от ищеца С. С. одобрен архитектурен проект за целта за която е поръчал изработването му; както и че по аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.2 ЗАПСП авторът на архитектурния проект е длъжен да търпи исканото преустройство във вътрешното разпределяне на част от апартаментите, в подкрепа на което са изложени допълнителни съображения за недоказаност на нарушението на имущественото право по т.8 на чл.18, ал.2 ЗАПСП и поради невъзможността произведението да бъде възприето от неограничен брой лица - условие по чл. 18, ал.3 ЗАПСП. Липсва касационен довод, съответно поставен въпрос, изхождащ от решаващите мотиви на съда досежно правото на възложителя да използва архитектурния проект, което му е прехвърлено от архитекта по силата на сключения между тях възмезден договор, какъв е обемът му и дали за действията на поръчващия е необходимо разрешение на автора, отговорът на които предполага и преценка за съотношението между законовите права и интереси на изпълнителя, в случая архитект, и възложителя, в случая строител на сградата. Преценка за същественост на измененията в светлината на чл.154 ЗУТ не е правена от въззивния съд, като необходимост от такава не се извежда от разпоредбите на ЗАПСП, в които липсва препращане към тези правила. Изложените в обжалваното решение съображения за интензитета на процесните изменения са с оглед обосноваване на извода, че същите не са довели до нарушаване целостта на произведението и авторовата концепция, в който аспект е отречено да са съществени.

Петият въпрос е фактически, а не правен, и предполага проверка правилността на изводите във въззивното решение за недоказаност на твърдението, че процесните изменения на архитектурния проект представляват преработка на архитектурния проект. Същият предполага проверка на правилността на обжалваното решение, преценката на която е извън предмета на настоящото производство по селектиране на касационното обжалване.

Последните два въпроса №№ 1.6. и 1.7. изхождат от твърдяно от касатора нарушение на авторските му права поради упражняването на авторски надзор от трето лице / дружеството на втория ответник/, които не са включени в очертания от въззивния съд предмет на спора, не са разгледани, поради което нямат нужното значение. След като е констатирал неяснота в заявените от ищеца в исковата молба оплаквания досежно вида нарушение и вида използване, реализирано от ответниците, след съобразяване с направените от ищеца уточнения на иска, въззивният съд е установил спорните права, срещу който извод няма възражения.

Неустановяването на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по първата група въпроси препятства обсъждането на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от тълкуване на § 2, т.9а от ДР на ЗАПСП.

Процесуалноправните въпроси /от № 2.1. до № 2.4./ относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и възражения на страните са от значение при решаването на всеки спор, поради което удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е константна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, доразвита в множество актове на ВКС, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните, тъй като непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Не се установява обаче допълнителнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от посочената практика. Първите три въпроса са обосновани с допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради необсъждане на събрани по делото писмени доказателства, а именно Решение № 20/13.08.2020г. на Комисията по дисциплинарно производство към КАБ, Заповед № СТ- 05.678/08.08.2021г. на Началника на ДНСК, с която е отказано разрешение за ползване на сградата; Заповед № РД-19-605/ 16. 07.2021г. на Началника на ДНСК и приетата съдебно-техническа експертиза. Същите не са обсъдени и от приелия ги първоинстанционен съд, на което ищецът се е позовал във въззивната си жалба. Необсъждането им се дължи на приетата и от състава на апелативния съд неотносимост към спора с оглед изрично очертания негов предмет, като правилността на този извод е извън предмета на настоящото производство. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тези доказателства представляват актове на административни органи, издадени въз основа на закони и правилници, регулиращи съвсем различни правоотношения, поради което обсъждането им не би се отразило на крайния изход на делото. При положение, че фактическите изводи на въззивния съд са обосновани преимуществено с констатациите на вещото лице в приетите по делото основно и допълнително заключение на техническата експертиза, последният четвърти въпрос не съответства на правната воля на съда и няма нужното правно значение за спора.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Порокът е обоснован с неточното тълкуване на разпоредбата на § 2, т.9а от ДР на ЗАПСП, според която всяко изменение в архитектурния проект води до преработка на архитектурния проект, което освен изложените по-горе съображения, съставлява основание по чл.281 т.3 ГПК, а не такова по чл.280, ал.2 ГПК, и не може да обуслови уважаване на искането за достъп до касационна проверка.

При този изход на спора в полза на ответниците по касация - „Унистрой север „ЕООД и „АСА“ ЕООД, следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба в претендирания размер от по 1 680 лв., с ДДС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и приложените договори за правна услуга и данъчни фактури за начислено ДДС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК