Определение № 76 от 08.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2009 г.

Постъпила е молба от С. Д. С.- касатор по гр.д. № 1854 по описа за 2009г.на ВКС - с искане да й бъде присъдена сумата 300лв.,представляваща стойността на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение/които са по 150лв.-пред въззивната и касационната инсатнции/. Процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК е изпъкненажато ответната страна по молбата- БТК АД [населено място] не се възползвала в посочения срок от предоставеното й право на отговор. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилата молбажато взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: К. съд -с решение № 653 от 25.10.2010г. е отменил постановения въззивен акт и вместо това е постановил друг,с който е важил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Съдът не се е произнесъл по направеното с касационната жалба и потвърдено в съдебно заседание искане за присъждане на направането пи делото разноски.По делото са приложени два договора за правна защита и съдействие- №147368 от 17.05.2007г.и от 30.09.2009г., от който е видно,че касаторката е заплатила / в брой/за адвокатско възнаграждение-общо сума в размер на 300лв. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК - касаторът има право на заплащане на направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат съразмерно с уважената част от иска. На това основание, с оглед изхода на делото-искането на молителката за разноски е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 300лв. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен отделение съд, състав на Трето гражданско отделение