Решение № 7051 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2009 г.

Решение № 7051 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16342/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Началника на ДНСК гр. София против решение № 52 от 6.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3062 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, в частта, в която, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, касационният жалбоподател е осъден да заплати на Неделчо Асенов Илинчев от гр. София сумата 144 973.30 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно премахване на метален склад и ограда в собствения му поземлен имот № 119 по неодобрения план на с. Казичене. Решението се обжалва като недопустимо и неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробните оплаквания касаят неправилно интерпретиране на събраните доказателства и по-конкретно заключенията на съдебно-техническата експертиза, сочещо на необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Възраженията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила не са конкретни, но са направени като част от касационните оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, на което основание се претендира обезсилването на решението и прекратяване на производството по делото. Касационният жалбоподател Неделчо Асенов Илинчев от гр. София е обжалвал същото решение в частта, с която предявеният от него иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против ДНСК - София, над уважения размер до предявения размер от 300 000 лв., от които 270 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди и 30000 лв. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното премахване на металния павилион, е отхвърлен. Релевира оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната от него част и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни за които решението в обжалваната част от всяка една от тях, е неблагоприятно, поради което са допустими за разглеждане по същество. При разглеждането им по същество, Върховният административен съд, трето отделение, намира подадената от ДНСК София касационна жалба за основателна, а подадената от Неделчо Асенов Илинчев - за неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по предявения от Неделчо Асенов Илинчев против ДНСК - София иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лв. За причинени имуществени вреди в размер на 270 000 лв. в резултат на изпълнение на незаконосъобразна заповед № 491/10.04.2000 г. на главния държавен инспектор при ДНСК за премахване на незаконен строеж в собствения му поземлен имот в с. Казичене, представляващ метален склад и ограда, отменена с влязло в сила решение от 26.11.2002 г. на СГС по адм. д. № 2267/2000 г. и обезщетение за причинени неимуществени вреди от 30 000 лв., произтичащи от същото фактическо основание. С решението си Административен съд - София град е приел иска за присъждане на имуществени вреди, произтичащи от посоченото фактическо основание, за доказан по основание и до размер на 144 979.30 лв., която сума е присъдил в полза на ищеца, а в останалата част до предявения размер искът е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и искът а присъждане на неимуществени вреди поради неговата неоснователност. Решението на Административен съд - София град е мотивирано и обосновано с приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключението на изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, по която са представени основно и допълнително заключение. В обжалваната от ДНСК - София част, решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възражението на изтекла погасителна давност по отношение правото на иск, не може да бъде разгледано от касационната инстанция. Като процесуална предпоставка, обосноваваща допустимостта на процеса, изтичането на погасителната давност е юридически факт, свързан с наличието на правото на иск. Фактическите установявания се извършват пред първата съдебна инстанция, а пред касационната инстанция, съгласно чл. 220 АПК, приложима на осн. Чл. 203 АПК, установяване на факти, свързани със спорното право, е недопустимо. След като пред първата съдебна инстанция възражението за изтичане на погасителната давност не е било направено, касационната инстанция не може да го разгледа за първи път. Възраженията в касационната жалба следва да бъдат свързани единствено с валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение. При разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила в производството по събиране на допустимите и относимите доказателства. По искане на жалбоподателя, с определение от 7.10.2008 г. съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чиято задача е допълнил с определение от 22.12.2008 г. Заключението е депозирано с деловодството на съда на 6.02.2009 г., и е прието на 9.02.2009 г., в открито съдебно заседание, на което представител на ответника не е присъствал. В същото заседание, по искане на ищеца, е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключението по която е депозирано в съда на 15.05.2009 г., а е прието в открито съдебно заседание на 18.05.2009 г., отново в отсъствие на редовно призования ответник. Двете заключения, основно и допълнително, са приети след устно изслушване на вещото лице в открити съдебни заседания, при редовно призоваване на ответника, но в нарушение на изискванията на чл. 199 от ГПК, определящ едноседмичен срок от депозиране на заключението до приемането му в съдебно заседание. В двата случая, съдът е допуснал до изслушване вещото лице и е приел заключението му, в нарушение на срока по чл. 199 ГПК, без изрично становище на ответника този срок да не бъде спазван. По този начин е възпрепятствана възможността за запознаване със заключението, обсъждане, задаване на въпроси и евентуалното му оспорване и насрещно оборване на фактите в него. Изложеното налага отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и събиране на допустимите и относимите доказателства при спазване на съдопроизводствените правила. Решението на Административен съд - София град в обжалваната от Неделчо Асенов Илинчев от гр. София част, с която искът му за присъждане на неимуществени вреди е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изследвал наличието на предпоставките за отговорността на държавата по отношение на причинените неимуществени вреди и е достигнал до верен извод относно недоказаността на исковата претенцията в тази част. Неблагоприятното изменение в личната сфера на ищеца, вследствие от незаконосъобразния административен акт подлежи на доказване с годни доказателствени средства, същото не е било извършено в хода на съдебното производство, поради което преценката е недоказаност и неоснователност на тази част от исковата претенция, е правилна. Решението в тази следва да се остави в сила. В частта, с която искът за присъждане на неимуществени вреди до предявения размер от 270 000 лв., решението е съобразено с материалния закон, а съдът правилно е преценил, че стойността на металните конструкции следва да се извади от общата стойност на павилиона като самостоятелен обект. това е така, тъй като металните елементи, от които е построен складът, не са погинали вследствие на незаконното събаряне, не са престанали да имат своята конструктивна характеристика, същите представляват самостоятелни вещи и са обекти на право на собственост. В обжалваната от Неделчо Асенов Илинчев част от съдебното решение, оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила по отношение на касационния жалбоподател в касационната жалба не е направено, въпреки че експертизата е доказателствено средство за установяване на факти и за двете страни в производството. По изложените съображения касационната жалба на Неделчо Асенов Илинчев се явява неоснователна, а решението в обжалваната от него част, следва да се остави в сила.