Определение № 8498 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. И. В. от гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния и представител адв. Т. Василева, против определение № 1642 от 20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 165/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като излага съображения, че като собственик на ПИ 11845.502.537 по КК на [населено място] със стар номер УПИ IV-537 в кв. 2 по плана попада в списъка на заинтересованите лице и по точно в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Твърди, че заповедта на кмета на общината, с която се изменя ПУП – ПРЗ не е влязла в сила, посочва, че заверка на заповедта няма освен, че е заверена с печат вярно с оригинала. Прави довод, че в завереното копие на разписен лист, съставен по повод запознаване на заинтересованите лица с оспорената заповед, са вписани собствениците - носители на право на строеж всички съседи на ПУП -а, без УПИ IV-537 в кв. 2. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кмета на Община Марица - Област Пловдив в законоустановения срок не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - Пловдив оставя без разглеждане жалбата на Н. И. В. против заповед №РД-09-392 от 24.09.2004 г. на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ, сливане на УПИ ХХХIII-538 и III-538 и образуване на два нови УПИ: ХХХIII-538 и III-538 за малкоетажно жилищно застрояване в кв. 2 по плана на [населено място], област Пловдив със зелените линии, зачертавания, щрихи и надписи за регулацията и червените прекъснати и плътни линии за застрояването и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че видно от оспорената заповед, както и от процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ, предмет на плана са УПИ XXXIII-538 и УПИ III-538, които УПИ, според приетото по делото нарочно удостоверение с № 11-00-101 от 16.02.2024 г. на директор на Дирекция "УТ" (устройство на територията) и главен архитект на община Марица, съответстват на ПИ с идентификатор 11845.502.1040 (696 кв. м.), както и на ПИ с идентификатор 11845.502.1041 (238 кв. м.) и на ПИ с идентификатор 11845.502.931 (523 кв. м.). Съдът постановява, че собственият на жалбоподателката ПИ с идентификатор 11845.502.537 (УПИ IV-537) не е предмет на плана и не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, от ЗУТ. Намира, че жалбата е подадена при липсата на правен интерес, тъй като жалбоподателката не попада между изчерпателно посочените от закона лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. В заключение съдебният състав приема за установено, че оспорената по делото заповед е влязъл в сила индивидуален административен акт. По изложените съображения първоинстанционният съд постановява, че като подадена при липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване, жалбата на Н. В. е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Определението е правилно. Наличието на правен интерес от оспорване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за съществуване правото на съдебно производство по аргумент на чл. 159, т. 4 от АПК, за която съдът следи служебно, като липсата на правен интерес води до недопустимост на оспорването. За производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ са лимитативно определени заинтересованите лица. Като цитираната норма изрично, изчерпателно и конкретно определя кръгът им. Изброяването им в нея е numerus clausus. Разширяването на кръга заинтересовани лица е недопустимо. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на цитираната разпоредба изчерпателно са посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на плана имоти от т. 1 до т. 5, като правилно въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката не попада в кръга на засегнатите собственици. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателката притежава имот с идентификатор11845.502.537 (УПИ IV-537 кв. 2) в [населено място], област Пловдив поради което правилно съда приема, че същата не е заинтересована страна по смисъла на т. 1, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, който визира имотите – предмет на самия план. Този имот не фигурира в разпоредителната част на оспорения административен акт и в одобреното с него изменение. Предмет на плана е граничещия с него съседен имот, който се слива с друг имот и образуват два нови УПИ XXXIII-538 и III-538 за малкоетажно жилищно застрояване в кв. 2 по плана на селото. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателката не попада и в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Имотът на жалбоподателката УПИ IV-537 е съседен на имота, който е предмет на плана УПИ III-538, но между тези два имота УПИ IV-537 и УПИ III-538 не се създава свързано застрояване. С оглед на което са неоснователни доводите в жалбата, че В. попада в списъка на заинтересованите лице точно в тази хипотезата. Видно от представените доказателства е, че с изменението на плана се преминава от свързано застрояване в свободно такова, т.е. с плана не се създава свързано застрояване, не възниква такова за напред. А правната норма е ясна-за да е налице приложението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ трябва да се създава свързано застрояване с изменението, а не то да се премахва. Хипотеза за преминаване от свързано застрояване в свободно такова, която да обосновава правен интерес от оспорване в цитираната правна норма не е уредена и допълването и дописването й или разширителното й тълкуване е недопустимо. Промените в застрояването в имота, предмет на плана не могат да обусловят наличие на правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на Община Марица. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че липсва и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ ,тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че с одобрения проект за изменение на ПУП – ПР не се допускат намалени отстояния спрямо общата регулационна линия между двата имота и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Правилно съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ тъй като безспорно по делото се е установява, че с процесния проект част от УПИ XXXIII-538 (представляваща ПИ с идентификатор 11845.502.1041) се придава към УПИ III-538 (представляващ ПИ с идентификатор 11845.502.931), съгласно заявление за изменение на дворищнорегулационен план по взаимно съгласие с рег. № 94-01-909-ТСУ от 16.07.2004 г., като не се променя предназначението на УПИ XXXIII-538 и УПИ III-538, а само площите (границите) им. Промяната в обхвата, големината и площите на имотите, не води до промяна в начина на тяхното ползване, т.е. в промяна на предназначението им. Законосъобразно съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ в настоящия случай, макар и предвижданията на процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ да не запазват предвиденото по ПУП, одобрен със заповед №РД-09-409 от 27.09.1995 г., свързано застрояване между УПИ III-538 и УПИ IV-537. Заповедта не въвежда кумулативно ограничения в режима на застрояване и ползване на собствения на жалбоподателката имот. От предвиденото изменение не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито са предвидени сервитутни зони или друго ограничение върху ползването на имот УПИ IV-537. Като мотивите на съда в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни. Правилни са изводите на административният съд, че заповедта е влязъл в сила административен акт. Според разпоредбата на чл. 130 от ЗУТ в приложима редакция към 24.09.2004 г., заповедта за одобряване на ПУП по чл. 128, ал. 3 (за част от населено място, в обхват до три квартала, какъвто е настоящият случай) се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК, отм.), респективно по реда на чл. 41, от ГПК, отм. Верни са заключенията, че нормите на ГПК / отм./ не регламентират връчване на призовки и съобщения на неизвестно лице, а съгласно нормата на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ (в редакция към 24.09.2004 г.), не се допуска уведомяване на "отсъстващите лица" със залепване на съобщението на жилището им или на недвижимия имот, за който се отнасят устройственият план, инвестиционният проект, оценката, искането, отговорът, възражението, заповедта или другите книжа, тъй като нормата на чл. 130 от ЗУТ (редакция към 24.09.2004 г.) изрично предвижда съобщаването на заповед от вида на оспорената по делото да става по реда на ГПК / отм./ По делото безспорно се е установило от разписните листи, че заинтересованите лица са запознати със заповедта. Да действително в разписен лист 27 и 28 липсва отбелязване за УПИ IV-537, но от разписен лист 15 към проект за дворищната регулация на [населено място] е видно, че за имот 537 (двор) няма вписан собственик, т. е. собственикът на имота е неизвестен, като за такива са признати И. Г. В. и Н. С. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, установена от нотариуса по реда на обстоятелствена проверка, от 15.09.2022 г., с № 113, том 2, рег. № 3531, Н. дело № 313/2022 г. Ето защо като приема жалбата на Н. В. срещу заповед № РД-09-392 от 24.09.2004 г. на кмета на община Марица, за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл. 131 ЗУТ и прекратява производството по делото Административен съд - Пловдив постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,