Определение № 7186 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. Ж. - Р., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение № 1772/16.02.2024 г. по адм.дело № 9835/2023 г. на Административен съд - София - град / АССГ/, с което е отхвърлена нейната жалба срещу заповед № РД 09 - 1306/28.06.2023 г. на министъра на образованието и науката. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно - постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, присъждане на всички разноски, включително и адвокатско възнаграждение за две инстанции на оказалата безплатна адвокатска помощ адв. Ангелова. Ответникът по частна жалба - министърът на образованието и науката, не взима становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че производството пред него е по реда на чл.197 - чл.202 АПК вр. чл.103, ал.3 АПК. АССГ е отхвърлил жалбата на И. Ж. - Р. срещу оспорената заповед на министъра на образованието и науката, издадена на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията във връзка с чл.99, т.2 АПК, искане №1573/10.12.2021 г. и в изпълнение на определение №8919/14.11 2022 г. по адм.дело №681/2022 г. на АССГ.АССГ е приел, че са законосъобразни изложените в заповедта мотиви за отказ за възобновяване на производството, приключило с придобиване на научно звание "доцент" от Д. П. Д., приключило през 2002 година, тъй като Ж. не е била страна в административното производство по издаване на акта, нито е могла да участва в конкурс за доцент, тъй като към онзи момент е била докторант. Същата не е и спазила срока по чл.102, ал.2 АПК. АССГ е посочил, че липсват основания за отмяна на заповедта. Определението е правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите в частната жалба и допълнението към нея за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения от АССГ. АССГ е обсъдил относимите към постановения отказ доказателства по делото и е изложил мотиви по тях. Оплакването за общи мотиви и бланкетно обсъждане на доказателствата е лишено от конкретика и не кореспондира със съдържанието на определението. Неоснователно е оплакването за неуведомяването на жалбоподателя за становището на ответника. В разпоредбите на чл.197 - 202 АПК не е предвидена процедура по връчване на становището на ответника на жалбоподателя. Неоснователни са доводите за липса на безпристрастност на съдията - докладчик, изложени в частната жалба. Обстоятелството, че съдията е защитил дисертационен труд в УНСС и е преподавател в УНСС, не сочи на някое от основанията по чл.22 ал.1, т.1 - 5 ГПК, при които съдията е длъжен да се самоотведе. УНСС не е страна в настоящето съдебно производство, нито в производството пред административния орган - министър на образованието и науката. В случай, че Ж. твърди наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, същата е следвало да направи отвод на съдията, който не е длъжен да се отведе, достатъчно е да оповести обстоятелствата. В случая тези обстоятелства са публично известни, тъй като Ж. е намерила данни за тях в Интернет и ги е представила. Безспорно между заемане на академична длъжност "доцент" и придобиване на научно звание "доцент" има разлика. В случая обаче тълкуването на предмета на искането, по което е следвало да се произнесе административният орган е определен с влязлото в сила определение №8919/14.11 2022 г. по адм.дело №681/2022 г. на АССГ, което е задължително както за административния орган, така и за по - нататъшното развитие на делото. С влязлото в сила определение искането на Ж. за възобновяване на производството е изпратено на министъра на образованието и науката за произнасяне в качеството му на правоприемник на Висшата атестационна комисия след закриването й. В това си качество министърът на образованието и науката може да се произнесе само по искане за възобновяване на производство по придобиване на научно звание "доцент". Ж. не оспорва факта, че не е участвала в административното производство, в което Д. Д. е придобил научно звание "доцент". Същата и не би могла да участва в него, тъй като видно от приложената служебна бележка, към 2002 г. се е обучавала в редовна докторантура и е защитила дисертационен труд на 01.06.2006 г. Предвид изложеното същата не е активно легитимирана да иска възобновяване на производството съгласно чл.100 АПК, в който изрично е посочено, че в хипотезите на чл.99 т.2 -7 АПК възобновяване може да се иска от страна в производството, освен по инициатива на административния орган или прокурора, което е самостоятелно основание за отхвърляне на оспорването на Ж. срещу заповедта, без обсъждане на процедурата пред административния орган, която се провежда само при надлежно сезиране. Основателни са и допълнителните доводи за неспазване на срока по чл.102, ал.2 АПК и в частност на едногодишния срок от възникване на основанието. В случая твърдяното от Ж. обстоятелство, свързано с трудовете, с които Д. е участвал в процедурата, е възникнало още преди приключването й през 2002 година, следователно едногодишният срок тече от влизането в сила на акта за придобиване на научно звание "доцент" от Д. и към 2021 година е изтекъл. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила.С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от Ж. разноски и адвокатско възнаграждение на представлявалия я адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение