Определение № 223 от 04.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 845/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. ЕООД-К. против решение № 315/5.07.2010 г. по в.гр.д. № 347/2010 г. на Б. ОС, с което се потвърждава решение № 363/17.02.2010 г. па гр.д. № 168/2009 г. на С. РС, с което касаторът е осъден да заплати на НК Ж. инфраструктура-С. сумите 1 914 лв. и 607.20 лв. обезщетения за ползуване на имот след прекратяване на договор за наем, както и да върне имота. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, касаещи уведомяване при настъпило правоприемство и забавата на кредитора, които обуславяли приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът неправилно бил приел липсата на убедителни доказателства, както и на хипотезата на чл.95 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на КС отпадна изискването въпросът да е съществен. Така формулираните въпроси са твърде общи и имат еднозначен отговор в практиката и доктрината. Доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.