Решение № 9898 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2010 г.

Решение № 9898 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 785/22.07.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, издадено на основание чл. 217, т. 1 и чл. 219, ал. 4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, с което по т. 1 е прието, че предложената от "БТК" АД цена за разговори към мобилни мрежи, която следва да се прилага, считано от 01.07.2010 г., не отговаря на наложените ценови ограничения с решение № 650 от 25.06.2009 на КРС, по т. 2 е наложено на "БТК" АД ценово ограничение, като е задължено дружеството да прилага цени за разговори към мобилна мрежа не по-високи от 0,250 /с ДДС/ за силен трафик и 0,208 /с ДДС/ за слаб трафик и по т. 3 е прието, че "БТК" АД следва незабавно да измени информацията в страницата си в интернет, като публикува коректната цена за таксуване на повиквания за разговори към мобилни мрежи, като тази цена следва да бъде отразена коректно и в месечните сметки на потребителите за разговори към мобилни мрежи, считано от 01.07.2010 г. В жалбата се правят доводи за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, неспазване на предвидената форма за произнасяне, превишаване на пределите на компетентност, несъответствие с материалноправните разпоредби. Изложени са твърдения, че в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС неправилно е посочено, че елемента P t-1 /цената на услугата преди момента на изменението/ представлява конкретния размер на цената преди промяната, а не максимално допустимия ценови таван за предходния период, изчислен по формулата. Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представя писмени бележки. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 09. 08.2010 г. от надлежна страна, в законоопределения срок, съобщението за решението е връчено с обратна разпискана 28.07.2010 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, комисията е изложила мотиви, че считано от 01.07.2010 г. е в сила намаление на цените за генериране от фиксирани мрежи и на цените за терминиране в мобилни мрежи, които следва да намерят отражение в нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи. В тази връзка с писмо мх. № 04-04-252/20.05.2010 г. БТК е представило на КРС нивото на цените за повиквания към мобилни мрежи, приложимо от 01.07.2010 г. При проверка на посочените от БТК цени е установено, че са над нивото на максимално допустимите, в нарушение на наложеното с т. IХ, б. Б, т. 3.3.6 от решение № 650 от 25.06.2009 г. ценово ограничение. БТК е уведомено за резултатите от извършения анализ, като с писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС на дружеството е съобщено, че следва да спазва наложените ценови ограничения и да измени направеното ценово предложение. В отговор на това, с писмо вх. № 04-04-252/29.06.2010 г. БТК е възразило по прилагането на формулата, направило тълкуване на пазарния анализ, приет с решение № 650/25.06.2009 г., с което е изразило несъгласие със задължението за преработване на цените, следствие на което КРС е приела оспореното решение. Изложени са мотиви от КРС, че основна цел на наложеното с решение № 650 от 25.06.2009 г. ценово ограничение по отношение на разговорите към мобилни мрежи има за цел да се осигури реална полза за потребителите от наложените ограничения на цените на едро. В тази връзка формулата може да бъде приложена само в един смисъл, елементът P t-1 представлява действаща цена за услугата преди момента на изменението, но не и ценовия таван от предходната стъпка. Мотивите за това се съдържат в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС и в решение № 650/25.06.2009 г. Посочено е, че позицията на регулатора относно прилагането на формулата се е споделяла от БТК при внасяне на предишното предложение за максимално допустима цена към 01.01.2010 г., видно от т. 5 на писмо вх. № 04-04-562/16.11.2009 г. КРС е пристъпила към налагане на ценово ограничение, тъй като проверка на регулатора е показала, че дружеството вече прилага цена, която не е в съответствие с наложените ценови ограничения. Решението е законосъобразно. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС, предприятията по чл. 217, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, представят цените на регулираните електронни съобщителни услуги в комисията един месец преди публикуването им заедно с документите за тяхното ценообразуване. В случай, че цените не отговарят на наложените специфични задължения или на определените в закона изисквания, комисията ги връща на предприятията по ал. 1 за преработване в едномесечен срок. Законът не предвижда задължителен срок за произнасяне на КРС по предоставените документи, двата посочени срока в чл. 219, ал. 1 и 2 ЗЕС се отнасят за задължения на предприятията. Правомощие на КРС е да върне цените за преработка и предприятието следва да ги преработи в едномесечен срок. Едномесечният срок за преработване на цените се отнася до задължението за регулираното предприятие. Разпоредбата дава възможност на КРС да извърши правно действие чрез връщане на цените, при което не възниква презумпцията за мълчаливо съгласие и не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1 АПК. Не е налице мълчаливо съгласие от страна на КРС за приемане на предложените цени. В чл. 219, ал. 1 е определен в срок от един месец, в който регулираното предприятие трябва да преработи представените цени, при противоречие с наложените специфични задължения и не предвижда задължение на КРС да се произнесе в определен срок. Неприложима е общата разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и не са налице предпоставките в посочената разпоредба. Неоснователно е твърдяното от жалбоподателя нарушение на формата на произнасяне от КРС. С писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. КРС е уведомила жалбоподателя за своето становище по внесените документи относно цените на повикванията към мобилните мрежи подадени с вх. № 04-04-252/20.05.2010 г., което е част от административното производство по издаване на оспорения административен акт. Неоснователно се счита, че комисията е следвало да се произнесе с решение, съгласно чл. 35 ЗЕС, който се прилага по отношение на издаваните от комисията индивидуални, общи или нормативни актове. Волеизявлението на КРС по чл. 219, ал. 2 от ЗЕС е обективирано в писмо и няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява част от производството по издаване на административния акт. Не се установява твърдението на жалбоподателя за превишаване на компетентността на КРС. Решение № 785/22.07.2009 г. на КРС е издадено на основание чл. 217, т. 1 и чл. 219, ал. 4 от ЗЕС, които предоставят изрична компетентност на КРС да налага ценови ограничения. Посоченото правно основание е основание за издаване на оспореното решение. При провеждане на процедурата по чл. 219, ал. 1-2 и по чл. 219, ал. 3 ЗЕС, чл. 219, ал. 4 е налице основание за налагане на ценови ограничения при неизпълнение на изискванията от страна на регулираното предприятие. Разпоредбата на чл. 219, ал. 4 ЗЕС съдържа две хипотези в които КРС може да наложи ценови ограничения: когато предприятията по чл. 219, ал. 1 не преработят цените и когато предприятията не докажат разходоориентираността на цените. Чл. 219, ал. 4 ЗЕС е основание за налагане на ценови ограничения в случай, че регулираните предприятия не преработят цените в едномесечния срок по чл. 219, ал. 2 ЗЕС или не докажат разходоориентираността на цените в едномесечния срок по чл. 219, ал. 3 ЗЕС. Посочването на едномесечния срок в началото на разпоредбата не се отнася само до втората хипотеза, тъй като в чл. 219, ал. 4 изрично се посочва, че се прилага и в случай на неизпълнение на задължението за преработване на цените /първата хипотеза/. Административното производство е започнало по инициатива на БТК по реда на чл. 219, ал. 1 и ал. 2, поради което чл. 219, ал. 4 ЗЕС намира приложение като основание налагане на ценови ограничения. С оглед на това КРС правилно е посочила като основание за издаване на решението чл. 219, ал. 4 ЗЕС. Не се оправдават доводите, че с оспореното решение БТК е поставено в обективна невъзможност да спазва наложените задължения с решение № 650/25.06.2009 г. и КРС незаконосъобразно е възпрепятствала изпълнението на задълженията произтичащи от решението. След като БТК не е преработила цените съгласно дадените указания на КРС относно приложението на решение № 650/25.06.2009 г. и е изразила несъгласие с тълкуването, направено от КРС по отношение на приложението на т. IХ. Б. 3.3.6. от същото решение, оспореното решение е прието за да се изпълни решение № 650/25.06.2009 г. По-късното решение № 785/22.07.2010 г. конкретизира точната цена на повикванията от фиксираната мрежа на БТК към мобилни мрежи, което жалбоподателят не е направил въпреки дадените указания на комисията и връщането на цените за преработка с писмо изх. № 04-04-252/24.06.2010 г. Решение № 785/22.07.2010 г. е в съответствие с решение № 650/25.06.2009 г., първото определя методологията за формиране на цената, а второто определя точните цени на повикванията и представлява последователно прилагане на регулаторните мерки. С писмо изх. № 04-04-252/24.06.2010 г. КРС е изискало преработване на цените и едномесечният срок по чл. 219, ал. 2 ЗЕС, който е в полза на жалбоподателя с оглед необходимото технологично време, но с писмото от 29.06.2010 г. БТК е изложила възражения за преработването на цените и не се е възползвала от едномесечния срок по чл. 219, ал. 2 ЗЕС за преработването им. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушаване на материалноправните разпоредби при приемане на решението. Неотносими са доводите с които се оспорва задължението произтичащо от т. IХ. Б. 3.3.6. на решение № 650/25.06.2009 г. на КРС което е влязло в сила. Няма основание да се приеме, че предвиденото в т. IХ. Б. 3.3.6. от решение № 650/25.06.2009 г. е с различно съдържание от начина по който е изложено в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. В т. IХ. Б. 3.3.6. от решение № 650/25.06.2009 г. е посочено, че елемент Р t-1 във формулата представлява "цената за услугата преди момента на изменението". В случай, че комисията е искала да посочи този елемент като "максимално допустимия ценови таван за предходния период, изчислен по формулата", е следвало да го направи с елемента Рt. Вместо това буквалният текст на формулата посочва, че Рt-1 представлява цената на услугата, т. е. реално прилаганата цена, а не максимално допустимата съгласно решение № 650/25.06.2009 г. Поради това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Рt-1 представлява нещо различно от посоченото в т. IХ. Б. 3.3.6. на решение № 650/25.06.2009 г. на КРС и повтореното в същия смисъл с писмо в писмо № 04-04-252/24.06.2010 г. на КРС. По-атрактивни за крайните потребители цени могат да бъдат по- ниските цени, а не по- високите ценови ограничения, поради което неоснователно се твърди, че жалбоподателят е лишен от гъвкава търговска политика по отношение на тези цени. Решение № 785/22.07.2010 г. е изпълнено, като жалбоподателят е публикувал ценовите ограничения по начин който представя цените като по- атрактивни за крайните потребители. Задължението по т. 3 от решението изисква от жалбоподателя да прилага цените в посочените ценови ограничения, считано от 01.07.2010 г., а не да въведе тези цени в билдинг системата на предприятието към тази дата, като се има предвид и датата на издаване на административния акт на 22.07.2010 г. Задължението може да бъде изпълнено след необходимото технологично време и корекция на издадените фактури на крайните потребители за периода след 01.07.2010 г.