Определение № 2282 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4164/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение30.04.2026reporting judge Албена Бонева

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 18.07.2025 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 290/2025 г., в частта, с която е потвърдено определение № 1257/2025 г. по чл. 248 ГПК на РС – Плевен, по гр.д. № 4045/2025 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. И. Ч., чрез адвокат С. Н., срещу въззивно решение № 316 от 18.07.2025 г. на Плевенския окръжен съд, по въззивно гр.д. № 290/2025 г., в частта, с която е потвърдено определение № 1257/2025 г. по чл. 248 ГПК, постановено от на РС – Плевен, по гр.д. № 4045/2025 г. Насрещната страна “Пр. и д. на н. и г.“ АД, [населено място], представлявана от изпълнителните директори Л. Ч. и П. Н., чрез пълномощника С. Г., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че частната жалба е просрочена, евентуално, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и допълнителни съображения за правилност на въззивния съдебен акт. Частната жалба е подадена в срок, доколкото, въззивният съд не е дал указания, че решението, в частта, с което потвърждава определението по чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване по друг съдопроизводствен ред, различен от касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280 и сл. ГПК. Налице е хипотезата на чл. 62, ал. 3 ГПК – частната жалба е подадена преди да изтече даденият от въззивния съд по-дълъг от законния срок за обжалване– един месец, считано от съобщението. Частната жалба е подадена от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява допустима. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебният акт, имащ характера на определение, е неправилен. Не дължи възстановяване на суми за заплащане на съдебна експертиза, защото счита, че тя не е била необходима – съдът незаконосъобразно разширил предмета на задачата с въпроси, за които не се изискват специални знания; съдът не взел предвид възраженията на страната срещу качеството на изготвеното заключение. В изложението се обуславя допускане на касационно обжалване със следния правен въпрос, по който се счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „следва ли в тежест на ищеца, при отхвърляне на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се възложи заплащането на разноски в полза на ответника за експертиза, която по съществото си цели да отговори на въпроси, които не са от компетентността на вещо лице, не се изискват специални знания за отговорите на поставените въпроси и съставлява негодно доказателствено средство и не съдържа специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК“. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване; не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване без наличие на предпоставките в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, което предполага излагане на съображения от касатора в тази връзка, а не само цитиране на правната норма, каквито указания изрично са дадени и в ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Касаторът следва да се обоснове за наличието на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК, според поддържаното основание. В случая липсва каквато и да е обосновка от касатора, което е достатъчно да обоснове и извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това, нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК е ясна. Отговорността за разноски е отговорност по отношение на насрещната страна. От тази отговорност никоя страна не е и не може да бъде освободена. Освободената от разноски по производството страна не дължи внасянето им в съда, но ако изгуби делото, дължи на насрещната страна възстановяване на всички разноски. Хипотезите, в които ответникът не дължи на ищеца разноски, независимо, че искът е основателен, е изрично уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК, а случаят не е такъв. Допускането на експертизи и определяне на депозит за възнаграждение на вещото лице е от компетентността на съда; веднъж сторени такива разноски, те винаги се понасят от страната, която е загубила делото и тук няма място преценка дали е била допустима, относима и необходима допуснатата експертиза. В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска. МОТИВИРАН от горното, съдът

Cited provisions

10