Определение № 1920 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2023 г.

Образувано е по постъпило на 23.01.2024 г. искане от Г. Златанова – директор на Детска градина № 7 „Детелина“, с административен адрес: гр. София, район [адрес], [жк], [улица], чрез адвокат К. Арнаудов от САК, с което се претендира съдът на основание чл. 248 ГПК да измени решение № 12960 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11368/2023 г. по описа на ВАС в частта му за разноските. В искането се твърди, че е допусната грешка в пресмятането и вместо присъдените 8 600 лева, реално дължимите на „Макрон“ ООД разноски възлизат на 7 800 лева. Изложени са и доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което се иска присъденото възнаграждение за адвокат да бъде намалено до установения минимум. Претенцията се мотивира с правно основание чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно размера да бъде определен върху материалния интерес по спора. Ответникът „Македония-СНАБ“ ЕООД, гр. София не представя становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. В писмено възражение „Макрон" ООД, гр. София, чрез адвокат Т. Димитров релевира доводи за неоснователност на така подаденото искане за изменение на решението в частта на разноските. Счита, че без оглед фактическата и правна сложност на делото, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всяка инстанция е в размер от 9450 лева без ДДС (11 340 лева с включен ДДС), определен съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. С писменото възражение се излагат и съображения за евентуално допусната техническа грешка в осъдителния диспозитив на решението, в който вместо сумата 8 300 лева е изписан размер на присъдените в полза на „Макрон“ ООД разноски от 8 600 лева. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд като съобрази изложените в искането обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен по делото списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК, съгласно т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГК. Разгледано по същество искането за изменение е неоснователно. Предмет на спора по делото е било Решение № 1113 от 2.11.2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК- 800/15.09.2023 г. като с решение № 12960 от 21.12.2023 г. по адм. дело № 11368/2023 г. Върховният административен съд го е отменил и вместо него е постановил отмяна по жалба на „Макрон“ ООД на Решение изх. № 107/31.08.2023 г. на Директора на Детска градина № 7 „Детелина“ за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Периодични доставки на хранителни продукти за нуждите на Детска градина № 7 "Детелина", град София“, открита с Решение № F353072 от 29 март 2023г на възложителя и уникален номер в ЦАИС ЕОП 05652-2023-0001 и е върнал преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап последното законосъобразно действие съгласно указанията в мотивите. С това решение в полза на "Макрон" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес] са присъдени разноски по делото в размер от 8 600 (словом осем хиляди и шестстотин) лева. За да осъди Детска градина № 7 „Детелина“, гр. София да заплати на „Макрон“ ООД, гр. София пълния размер на направените разноски, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Именно с представен в съдебно заседание от 11.12.2023 г. по адм. дело № 11368/2023 г. на ВАС списък на разноските на „Макрон“ ООД е претендирано присъждане на сумата от 8300 лева, от които: държавна такса от 850 лева за обжалване Решение №107/31.08.2023 г. на директора на Детска градина №7 „Детелина“, град София, платена по сметка на Комисията за защита на конкуренцията (платежно нареждане от 08.09.2023 г. на ПроКредит Банк); адвокатско възнаграждение от 2500 лева без ДДС ( 3000 лева с включен ДДС), платено съгласно данъчна фактура №270/07.09.2023 г. и платежно нареждане от 07.09.2023 г. на УниКредит Булбанк; държавна такса от 850 лева за обжалване на Решене №1113 от 02.11.2023 г. по преписка № КЗК - 800/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията, внесена по сметка на Върховен административен съд (платежно нареждане от 16.11.2023 г. и платежно нареждане от 28.11.2023 г., и двете на ПроКредит Банк) и адвокатско възнаграждение от 3000 лева без ДДС и (3600 лева с включен ДДС), платено съгласно данъчна фактура №276/08.11.2023 г. и платежно нареждане от 09.11.2023 г. на УниКредит Булбанк. Следва да се посочи, че директорът на Детска градина № 7 „Детелина“, гр. София некоректно пресмята и излага в искането си доводи, че реално сторените от касационния жалбоподател разноски възлизат на 7 800 лева, вероятно поради платените 2500 лева, но без ДДС в производството пред КЗК. Производството по оспорване на акт на възложителя, постановен на основание чл.108, т.1 – т.3 от ЗОП не е с материален интерес. В това производство органът по преразглеждане и съдът се произнасят по законосъобразността на решението, с което са класирани участниците и е определен изпълнител на обществената поръчка, респ. участник в процедурата е отстранен, и при установена незаконосъобразност имат правомощие единствено да отменят оспореното решение и да върнат преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закон. В това производство не се разрешава административен спор с определен материален интерес. По тези доводи настоящият съдебен състав не приема становищата на страните, че размерът на адвокатския хонорар следва да бъде определен в условията на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Релевираното в искането възражение, че уговореният по настоящото дело адвокатски хонорар е прекомерен, след като пред съда е проведено само едно заседание, което е продължило от 14:14 часа до 14:22 часа, не променя горните изводи. Пълномощникът на дружеството-касационен жалбоподател е депозирал касационна жалба, в която е изложил подробни съображения и доводи за неоснователност на постановеното от Комисията за защита на конкуренцията решение. Следва да се има предвид, че преценката за действителната фактическа и правна сложност на делото е възложена на съда, а не на страните по делото. Ето защо не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Именно с оглед фактическата и правна сложност на спора е и уговореното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че по доводите в искането не са налице кореспондиращи на законовите хипотези за тяхното намаляване, при установената вече от съда действителна фактическа и правна сложност на спора, поради което искането за изменение на решение № 12960 от 21.12.2023 г., постановено по административно дело № 11368/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Независимо, че настоящото искане по същество е за изменение на решението в частта за разноските, съдът констатира допусната техническа грешка в изписването на присъдените с осъдителния диспозитив на решение № 12960 от 21.12.2023 г., постановено по административно дело № 11368/2023 г. разноски в полза на „Макрон“ ООД, гр. София, която счита, че следва да бъде поправена. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност на съда да поправи допуснати в съдебния акт писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, т.е. да отстрани несъответствието между целеното и документирано в текста на решението волеизявление. В случая посочените предпоставки са осъществени. В мотивите на съдебния акт е посочен размер на претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за процесуално представителство и държавни такси пред Комисията за защита на Конкуренцията и Върховен административен съд от общо 8300 (осем хиляди и триста) лева, която сума обективира действителната воля на съда. В диспозитива на същото решение съдът е осъдил Детска градина № 7 „Детелина“, гр. София да заплати на „Макрон“ ООД сумата от 8 600 (осем хиляди и шестстотин) лева, представляващи разноски по делото. Тази очевидна фактическа неточност следва да бъде отстранена по реда на настоящето производство, като в осъдителния диспозитив на горецитираното решение следва да се чете 8300 (осем хиляди и триста) лева. Водим от гореизложеното и на основание 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 175 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение