Определение № 221 от 20.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2315/2013 г.

Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на Хасковския районен съд за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НЧХД № 900/2013 г. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за основателност на искането. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело като НЧХД № 900/2013 г. е било образувано пред Хасковския районен съд, след като производството по първоначално образуваното НЧХД № 5166/2013 г. в районен съд-Варна е било прекратено с разпореждане № 1739 от 08.10.2013 г. на основание чл.36, ал.1 от НПК и е изпратено за разглеждане от районен съд-Хасково, където било осъществено инкриминираното деяние, предмет на обвинението по тъжбата на В. Д. Д. от Варна срещу С. М. И. също от Варна по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК. С молба от 21.11.2013 г. подсъдимата И. е поискала промяна в местната подсъдност на делото на основание чл.43, т.1 от НПК, което е било разгледано в откритото съдебно заседание, проведено на 29.11.2013 г. и с определение съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност, но със съображения, визиращи правомощието му по чл.43, т.1 от НПК. Както и друг път ВКС е имал възможност да напомни, че хипотезите на чл.43 от НПК не предпоставят разрешаване на спор за подсъдност между съдилища съгласно чл.44, ал.1 от НПК, а нарочно искане от изпращащия съд при процесуална невъзможност да се сформира съдебен състав или наличие на законова предпоставка, свързана с изискването да се осигури на страните провеждането на справедлив процес до касационната инстанция да иска промяна в местната подсъдност на делото. За разлика от тези две хипотези, уредената в чл.43, т.1 от НПК дава възможност за такава промяна по целесъобразност, с оглед постигане на процесуална икономия и бързина, както и поевтиняване на производството, като дължимата преценка на претендиращия съд следва да отчита реалните ползи за облекчаване на съдебната процедура на база зададения в т.1 критерий – „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”, т.е. заради преобладаващото местоживеене на много от лицата за призоваване в района на даден, равен по степен съд, би се постигнала преследваната с променената подсъдност цел. В случая не е спорно, че и двете страни са с местоживеене и месторабота в района на районен съд-Варна, а относно възникналия между тях конфликт е посочено да се е осъществил в кантора на ЧСИ също в този район, което реално предполага ползване на свидетели, живеещи също там. Това мотивира ВКС, като изключение от общите правила, да пренасочи разглеждането на делото от районен съд-Варна. Поради изложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.43, т.1 от НПК