Определение № 1482 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 159/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. И. Ж., подадена от пълномощника му – адв. С. Ч. срещу определение № 266 от 01.11.2023 г. по в.т.д. № 130/2023г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането на адв. С. Ч. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ГПК за процесуално представителство на Р. Ж. по в.т.д. в.т.д. № 130/2023г. на Великотърновски апелативен съд за разликата над 755 лв. до претендирания размер от 1200лв.. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Великотърновски апелативен съд е изменил частично постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е присъдил за защита по делото пред него на адв. С. Ч. по реда на чл.38,ал.2 ЗА сумата 755лв., а в останалата част до пълният претендиран размер от 1200лв. молбата е оставена без уважение. За да постанови този резултат, съдът подробно и с изведени в скоби изчисления е извършил преценка за това, че Р. Ж. е подали жалба срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която иска е отхвърлен за разликата над 84 000 до 150000лв. Изчислен е обжалваемия интерес, отчетено е, че жалбата е уважена за сумата от 59000лв. при 7000лв. – неоснователна част. След тези констатации съдът е извършил изчислението на дължимите разноски, като е отчел целия обжалваем интерес и с оглед него е определил и разноските дължими на адв. Ч.. Частният жалбоподател е преповторил искането направено и пред въззивният съд, като единственото му оплакване е, че счита, че следва да му бъдат присъдени разноски за „сумите над 84000 до 91000 в размер на 7000лв. в пълен размер“. Частната жалба е неоснователна. След подробните и обстоятелствени мотиви на въззивният съд, който е мотивирал изводите си и чрез представяне на математическия израз довел до получения резултат, общо направените оплаквания, които съдът е разгледал и е обяснил, че страната не е отчела правилно приложение на правилото, че разноски се дължат съобразно изхода на спора чрез съпоставяне на уважената, респ. отхвърлена част спрямо целия защитават интерес. По тези мотиви страната не е изложила адекватни оплаквания, нито е пояснила защо счита, че само в определена част разноските следва да бъдат съобразявани. Твърдението, че следва да бъде уважено искането и за частта, с която жалбата е била призната за неоснователна, противоречи на установеното императивно правило на чл.78,ал.1 ГПК, а именно, че на ищеца му се дължат разноски само за уважената част от иска. С оглед изложеното се налага извод че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение