Решение № 9587 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2020 г.

Решение № 9587 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Б. против Решение № 250/12.02.2020 г. на Административен съд Б. постановено по адм. дело № 834/2019 г. в частта, с която е отхвърлен протеста на ОП Б. по отношение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1-5, чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22, чл. 72, ал. 1, чл. 73 и чл. 74 от Наредбата управление на отпадъци на територията на Община Р. приета с Решение № 136 по протокол № 5 от 29.05.2014 г. на Общински съвет Р.. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, което е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се становището, че оспорените разпоредби са нищожни, тъй като са приети от Общинския съвет без делегираната материална компетентност. Прави се искане съдът да отмени решението в обжалваната част и да прогласи нищожността на разпоредбите. Ответникът Общински съвет Р. не изразява становище по депозирания протест. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационния протест, поради което моли да бъде уважен. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационният протест за процесуално допустим, като подаден в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледан по същество на основанията посочени в него и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК протестът е основателен. Пред Административен съд Б. са обжалвани разпоредбите на чл. 62, ал. 1-5, чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22, чл. 72, ал. 1, чл. 73 и чл. 74 от Наредбата управление на отпадъци на територията на Община Р. /наредбата/. С процесното решение в обжалваната част подаденият протест срещу тези норми е отхвърлен. От данните по делото се установява, че Наредбата е издадена на основание законова делегация предвидена в чл. 22, ал. 1 от ЗУО, съгласно която в правомощията на общинския съвет е чрез посочения нормативен акт да регламентира условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Наредбата е приета с Решение № 136 по протокол № 5 от 29.05.2014 г. на Общински съвет Р.. В чл. 62, ал. 1-5 и чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22 от наредбата се уреждат състави на административни нарушения и съответните на тях наказания, които се налагат на физически и юридически лица и ЕТ. Чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от наредбата уреждат реда и начина за съставяне на актове за административни нарушения и издаването на НП. За да постанови решението в обжалваната част административният съд изтъква, че протестът e допустим, но е неоснователен, тъй като посочените разпоредби не противоречат на нормативен акт от по-висока степен и предвидените размери на глоби и имуществени санкции не противоречат на ЗМСМА. Общинският съвет е в правото си да предвиди размер на санкции за нарушаване разпоредбите на наредбата в размер съобразно принципа за законоустановеност, който в настоящия случай е спазен. Решението в обжалваната част е неправилно. При извършване на дължимата проверка за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт съдът в съответствие с представените доказателства е установил относимите факти по делото, но е извел погрешни правни изводи. Касационните доводи на касатора за липса на делегирани правомощия на общината по чл. 22 от ЗУО да регламентира административнонаказателната отговорност в случаи на нарушения нормите на ЗУО се споделят от настоящата инстанция. Незаконосъобразен е извода на Административен съд Б., че Общински съвет Р. е материално компетентен да приеме процесните разпоредби на чл. 62, ал. 1-5, чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22, чл. 72, ал. 1, чл. 73 и чл. 74 от Наредбата управление на отпадъци на територията на Община Р.. В случая предметът на тези текстове излиза извън рамките определени за регулиране от законодателя с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и 2 от ЗУО. По-конкретно в чл. 22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е предвидено, че общинският съвет издава наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, а ал. 5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. ЗМСМА не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания извън установеното в него. От своя страна правомощията на общинския съвет по чл. 22 от ЗУО, който е специален закон спрямо ЗМСМА, не включват и такива по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. В Раздел II ЗУО, озаглавен "Административни нарушения и наказания" законодателят е предвидил административни наказания само за изрично изброените в чл. 133 и чл. 134 от ЗУО нарушения. Следователно административнонаказателната отговорност във връзка с управление на отпадъците е законово установена, както с оглед вида на съответното административно нарушение, така и с оглед на предвиденото наказание – глоба или санкция. Горното обосновава извод, че като е имал компетентност в сферата на управление на отпадъците с процесната Наредба по чл. 22 ЗУО, общинският съвет е излязъл извън тази компетентност уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени административни нарушения, за които вече са предвидени административни наказания в ЗУО. Разпоредбите на чл. 62, ал. 1-5, чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22, чл. 72, ал. 1, чл. 73 и чл. 74 от Наредбата управление на отпадъци на територията на Община Р. са нищожни като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на Общински съвет Р. да издаде подзаконовия нормативен акт в тази му част. Налага се извод за наличие на съществен порок водещ до нищожността на оспорените текстове на чл. 62, ал. 1-5, чл. 63, ал. 1, ал. 2, ал. 21 и ал. 22, чл. 72, ал. 1, чл. 73 и чл. 74 от Наредбата управление на отпадъци на територията на Община Р. поради липса на компетентност на Общински съвет Р.. Тези текстове следва да се прогласят за нищожни като се отмени решението на Административен съд Б., в частта му, с която е отхвърлен протеста на ОП Б. срещу тези разпоредби.