Решение № 584 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2008 г.

Решение № 584 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218а б. "а" ГПК . Г. И. Г. от гр. С. е обжалвал решението на Софийския окръжен съд от 7.02.2008 г. по гр.д. № 627/2007 г. с което е отменено решението на С. районен съд от 12.05.2005 г. по гр.д. № 651/2004 г. и е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил ревандикационният иск за предаване владението върху дворно място представляващо УПИ * от кв.98 по регулационния план на село Г., заедно с построените върху него двуетажна масивна сграда и паянтова стопанска постройка, предявен от Г. И. Г. срещу И. А. М. В полза на ответника М окръжен съд присъдил и направени по делото разноски в размер на 1 100 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението на Окръжния съд гр. С. е неправилно поради допуснати нарушения на материални закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззиивното решение, прие следното: Фактическата обстановка по делото е била изяснена: На 3.01.1997 г. И. А. М.-ответник по предявения иск, се снабдил с нот.акт № 1/97 г. на нотариуса при Самоковския районен съд С. Х., с който бил признат за собственик на 768 кв. м. дворно място с пл. № 1*, служещо като основа за образуването на парцел ****, от кв-98 по регулационния план на село Г., заедно с построените върху него двуетажна масивна, построена върху 54 кв. м. жилищна сграда и паянтова стопанска постройка. С нот.акт № 134 от 8.10.1997 г. И. А. М. чрез адвокат М дарил С. Г. А. с 1/2 ид.част от недвижимия имот. От същата година, но по-късно - 17.12.1997 г. - е нот. акт № 34/97 г., с който недвижимият имот е бил продаден от С. Г. А. лично и като пълномощник на И. А. М. на третото лице А. А. А., който бил в брак с А. Ю. С. Двамата съпрузи, легитимирайки се като собственици с нот.акт № 34/97 г. предявили иск, с правно основание чл. 108 ЗС срещу И. А. М. с който искали той като владееш несобственик, да им предаде владението върху закупения недвижим имот. По повод на това било образувано гр.д. № 102/98 г. на Самоковския районен съд, завършило с решение от 28.01.2005 г. с което исковете за собственост са били отхвърлени. Решението е влязло в сила на 9.03.2005 г. Между същите страни се е водело и друго гражданско дело, приключило с решение № 302 от 18.05.2004 г. по гр.д. № 552/2003 г. По него Върховният касационен съд, тричленен състав на второ гражданско отделение, като отменил решението по гр.д. № 569/2002 г. на Софийския окръжен съд, постановил ново решение, отхвърляйки исковете на И. А. М. срещу С. Г. А. и А. и А. А. за прогласяване нищожност на договора за дарение поради липса на форма, на правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. От данните по делото, обаче, е било изяснено, че по време на висящо производство по гр.д. № 102/98 г. на Самоковския районен съд, което е приключило с влязло в законна сила решение на 9.03.2005 г. и исковете за собственост на А. А. А. и съпругата му А. Ю. А. срещу И. А. М. са били отхвърлени, купувачите по първия договор оформен с нот.акт № акт № 34/97 г. А. А. А. и съпругата му А. Ю. А. продали с нот.акт № 92 от 24.11.2004 г. същия недвижим имотна ищеца по настоящето дело Г. И. Г.. Този нот.акт е бил вписан на същата дата-24.11.2004 г. Решението с което ищците-продавачи не са били признати за собственици е влязло в законна сила, както се посочи по-късно - на 9.03.2005 г. Но по това производство исковата молба не е била вписана, не е вписано и съдебното решение. А това е означавало, че решаващият съд е бил длъжен да провери конкуриращите права на собственост, произхождащи от един и същ праводател. Защото съгласно Чл. 113." Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. "Тези актове-т.е. нот.акт вписан на 24.11.2004 г. като вписан по-рано от постановеното съдебно решение, е имал по-голямо значение за зачитане правата на приобретателя в случая ищеца Г. И. Г. до размера на придобитите правомерно права на собственост. Тук обаче се налага другия извод основан на данните по делото и разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ГПК че настоящият ищец е обвързан от правните последици на влязлото в сила решение по гр.д. № 102/98 г. на Самоковския районен съд-т.е. че щом неговите праводатели не са собственици на недвижимия имот, който са му прехвърлили с нот.акт № 92/2004 г., Г. И. Г. не може да противопостави повече права срещу лицето, спрямо което исковете на праводателите му са били отхвърлени. Разпоредбите на чл. 113 ЗС в този случай не намират приложение. Вписването на нотариалния акт на ищеца е имало само оповестително действие и не е можело да измести обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 102/98 г. на Самоковския районен съд. Чл. 114, ал. 2 пр. 2 ЗС постановява, че "при липса на такава разпоредба - т.е. "когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона" вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор". Софийския окръжен съд правилно е изложил всички правни аспекти от обхвата на силата на пресъдено нещо-т.е. че тя се отнася и да привлечената страна, но неправилно е решил спора по същество защото Между същите страни за същото нещо има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 102/98 г. на Самоковския районен съд. Спорът е бил разрешен с влязло в сила решение, страна по което е била и праводателите на ищеца. Повторно заведено дело съгласно чл. 224, ал. 2 ГПК се прекратява служебно от съда. Като недопустимо решението на Софийския окръжен съд следва да се обезсили и производството-да се прекрати.