Определение № 4096 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8411/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ризовски, гражданин на Република Северна Македония, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 3855 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2578 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Ризовски против незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по преместването му от ЗООТ „Казичане“ в Затвора в [населено място] и против Заповед № 4/28.02.2023 г. на Началника на Затвора в [населено място], като производството по делото е прекратено. В частната жалба се правят доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Частният жалбоподател твърди, че оспорените пред първата инстанция действия, бездействия и административен акт на орган по изпълнение на наказанията следва да бъдат разгледани от съда, при съобразяване на разпоредбата на § 4б от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), поради което първоинстанционния съд му е отказал правосъдие, нарушавайки изричната забрана по чл. 127 и принципите по чл. 9 и чл. 10, ал. 2 АПК. Аргументира недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради произнасянето на първоинстанционния съд с определение вместо с решение. Изразява становище, че твърдението на съда за неизяснени обстоятелства от негова страна не намира потвърждение в съдържанието на жалбата му и уточнението към нея, поради което е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 142 б, ал. 1 АПК. По направените доводи и възражения иска прогласяване на нищожността, алтернативно отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на Административния съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на разноските за производството по частната жалба, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Началникът на Затвора в [населено място] с адрес в [населено място], [адрес], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Д. Маринова, оспорва частната жалба с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение, като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява, че не е компетентният съд да се произнесе по частната жалба. Административният съд София-град е приел, че е сезиран от М. Ризовски с искане с правно основание чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС за отмяна на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по преместването на частния жалбоподателя от общежитие от открит тип в затвор, както и с искане за отмяна на Заповед № 4/28.02.2023 г. на Началника на Затвора в [населено място]. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № 4 от 28.02.2023 г. Началникът на Затвора в [населено място], на основание чл. 64а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от с.р. на ЗИНЗС е разпоредил, лишеният от свобода Ризовски, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичане“, да бъде настанен в Затвора в [населено място] до произнасянето на Софийски градски съд (СГС). След искане за преместване, отправено от Началника на Затвора в [населено място] до компетентния за това СГС, последният се е произнесъл с Протоколно определение № 1937 от 21.04.2023 г. по НЧД № 1436/2023 г., като е преместил Ризовски от затворническо общежитие от открит тип, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за доизтърпяване на наложеното му по НОХД № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград наказание „лишаване от свобода“. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд София-град е приел от правна страна, че разпореждането на Началника на Затвора в [населено място] по чл. 64а, ал. 4 ЗИНЗС, обективирано в оспорената заповед е постановено в условията на оперативна самостоятелност и се явява действие по целесъобразност, с оглед спазване изискванията за сигурност в местата за лишаване от свобода, контрол на поведението по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗИНЗС и постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Счел е, че това разпореждане няма самостоятелен характер и е част от процедурата по чл. 64а ЗИНЗС, поради което компетентен да се произнесе в конкретния случай е СГС. Взел е предвид приложеното по делото Протоколно определение № 1937/21.04.2023 г. по НЧД № 1436/2023 г. по описа на СГС. Преценил е същото като произнасяне на компетентния съд, съответно че не е необходимо жалбата срещу процесната заповед да му се препраща по компетентност. По тези съображения е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Ризовски в частта й, представляваща искане за отмяна на Заповед № 4/28.02.2023 г. на Началника на Затвора в [населено място]. В останалата й част, административният съд, на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставил подадената от Ризовски жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да формира този решаващ извод, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 1 и ал. 3 АПК, доколкото частният жалбоподател не е изпълнил двукратно дадените му указания (с Разпореждане от 21.03.2023 г. – л. 1 и с Разпореждане от 13.04.2023 г. – л. 81 от първоинстанционното дело) за отстраняване на констатирани нередовности, изразяващи се в липса на уточняване в какво се изразяват обжалваните действия и бездействия на затворническата администрация, време на извършването им и в какво се състои незаконосъобразността им. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че компетентен да се произнесе по частната жалба на Ризовски е тричленен съдебен състав на АССГ, на осн. §4б, ал.2 от ДР на ЗИНЗС, на който делото следва да се изпрати на осн. чл.135, ал.1 вр. с ал.2 АПК. Воден от горните съображения и на посоченото правно основание Върховният административен съд