Решение № 1216 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2013 г.

Решение № 1216 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Габрово, срещу решение № 57 от 05.08.2013 г. по адм. д. № 81/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Тодорка Иванова Коева, от гр. Габрово, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 57 от 05.08.2013 г. по адм. д. № 81/2013 г., Административен съд - гр. Габрово, е отменил Решение № 25 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5201219279 от 15.02.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Габрово. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до следното: следва ли на Коева да бъде признат осигурителен стаж, положен в "Пруно" ЕООД, за периода 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г. (видно от Решение № 25 от 25.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Габрово, осигурителният стаж за периода 01.01.2003 г. - 01.04.2003 г. вкл. е зачетен от административния орган), както и за периода 01.01.2007 г. - 03.11.2008 г.; налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на периода 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г. по първоначалното дело е било установено, че при работодателя-осигурител - "Пруно" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, са налице ведомости, в които Коева фигурира, но липсва неин подпис в разплащателните ведомости и няма данни за изплащано трудово възнаграждение, както и за предявен и уважен иск по чл. 242 КТ, респ. за осъществено плащане по него. В тази връзка са забележка към обр. УП-2 изх. № 26 от 20.09.2012 г., издадено от осигурителя "Пруно" ЕООД и констативен протокол вх. № 28.01.2013 г., издаден от инспектор при ТП на НОИ - гр. Габрово. Действително от житейска гледна точка е необяснимо лице, което реално е полагало труд да не потърси своето вземане за работна заплата, включително и по съдебен ред. Но тъй като именно от житейска гледна точка са възможни редица хипотези (примерно работодателят - осигурител осъществява авансови плащания на работниците и служителите "на ръка", но не ги оформя като месечна работна заплата, за да не дължи и внася осигурителни вноски) е било необходимо при проверката, състояла се на 28.01.2013 г., инспекторът при ТП на НОИ - гр. Габрово, да извърши констатации, как са били оформени разплащателните ведомости по отношение на другите работници и служители в дружеството, в смисъл в тях фигурират ли подписи за получена работна заплата, което не е сторено. Касае се до съществен правнорелевантен факт, който не е бил изяснен в хода на административното производство. Това следва да бъде установено при предстоящото последващо разглеждане на преписката от административния орган. От друга страна, периодът 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г., фигурира в трудова книжка № 153а, с посочена длъжност "началник пласмент" и основно месечно трудово възнаграждение. По делото се съдържа и извлечение от персоналния регистър на НОИ, в който относно Коева е отразено, че е осигурявана от "Пруно" ЕООД от 01.10.1976 г. до 03.11.2008 г. при посочена основна заплата. Данните от персоналния регистър, трудовата книжка и разплащателните ведомости са документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС, с които се установява осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, , за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Коева фигурира в разплащателните ведомости на "Пруно" ЕООД за този период, което означава, че трудовото възнаграждение й е начислено. Обстоятелството, че работодателят-осигурител не е изплатил работна заплата (ако това е така) и не е внесъл осигурителни вноски, не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице и с оглед текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО този осигурителен стаж следва да бъде зачетен. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 НПОС сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО. Според текста на чл. 38, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се зачита, когато лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. Чл. 38, ал. 2 НПОС се отнася за времето преди 01.01.2003 г. и не е приложим за спорните правоотношения. Чл. 38, ал. 3 НПОС изисква лицата по чл. 4, ал. 1 да са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време да са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност. Цитираните текстове на НПОС следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО, която е от нормативен акт от по-висока степен. Отделен е въпроса, ако при последващото разглеждане на административната преписка кандидатстващото за пенсия лице не може да докаже релевантните обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 КСО. Съгласно този текст, при определяне на осигурителния доход за периода до 31 декември 2006 г. за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 не се включват начислени и неизплатени възнаграждения. Относно периода 01.01.2007 г. - 03.11.2008 г., от забележка към обр. УП-2 изх. № 26 от 20.09.2012 г., издадено от осигурителя "Пруно" ЕООД и констативен протокол вх. № 28.01.2013 г., издаден от инспектор при ТП на НОИ - гр. Габрово, се установява, че посоченото дружество не разполага с разплащателните ведомости. Но Коева фигурира в персоналния регистър на НОИ за периода 01.01.2007 г. - 01.11.2008 г., като осигурена за всички осигурителни рискове от "Пруно" ЕООД. Цитираният период е отразен и в надлежно оформената трудова книжка № 153 а. По делото са представени и фишове за заплати от 01.01.2007 г. до 31.08.2007 г. включително, както и за месеците февруари, май, август и септември 2008 г., които жалбоподателката е съхранила. В правоъгълния печат на трудова книжка № 153 а е налице запис, че изслуженото време на Коева в "Пруно" ООД е 32 години, 1 месец и 2 дни. Към него следва се прибави осигурителен стаж, положен в "Динщал" ЕООД, 3 години, 11 месеца и 28 дни, който не се оспорва от административния орган. Изложените в тези мотиви съображения относно доказателствената стойност на данните от персоналния регистър на НОИ и на трудовата книжка, както и по приложението на действащата нормативна уредба са относими и към този спорен период. От заключението на вещото лице Тачева се установява, че дори и при незачетен осигурителен стаж в "Пруно" ЕООД за периода периода 01.05.2003 г. - 31.12.2006 г., към 31.10.2012 г. Коева има 34 години, 9 месеца и 9 дни осигурителен стаж. Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за пенсиониращите се през 2012 г. изискващия се осигурителен стаж е 34 години и 4 месеца, а изискуемата възраст 60 години и 4 месеца, за която административният орган е приел, че е налице. Следователно правилен е окончателния извод на първоинстанционния съд, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 22.11.2012 г. Коева е отговаряла законовите изисквания за осигурителен стаж и възраст. Що се касае до изискването на чл. 94, ал. 2 КСО за прекратяване на осигуряването, то по първоначалното дело е било установено, че жалбоподателката има прекратяване на осигуряването на 31.10.2012 г. Цитираната правна норма не сочи за какъв период от време трябва да бъде прекратено осигуряването. Наред с това българското законодателство не съдържа забрана пенсионерът да работи и след отпускане на пенсията. Нещо повече, разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, дава възможност влязлото в сила разпореждане по чл. 98 да се измени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. Ето защо правилен и законосъобразен е и извода на първоинстанционния съд, че Коева отговаря и на изискването на чл. 94, ал. 2 КСО. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, отменяйки го и връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, Административен съд - гр. Габрово, е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. На основание чл. 143 АПК, своевременно направеното искане и договор за правна защита и съдействие в полза на ответницата по касация се присъжда сумата 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за тази инстанция.