Определение № 875 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 18.11.2009г. по гр.д.№1734/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 21.12.2007г. по гр.д.№7282/07г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че препис-извлечение от емлячния регистър, в което фигурират гори, декларирани от б.ж. на с.Владая Т. А. Г., не е достатъчно доказателство за установяване на собствеността на наследодателя в съдебното производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. В това производство следва да се установи чрез пълно доказване придобивното основание – правна сделка, давностно владение, приращение и др., което в случая не е доказано. Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците С. М. Т. и А. М. Й.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса за доказателствата, с които може да се установи в производство по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ собствеността върху претендираните гори към момента на национализацията им. Жалбоподателите се позовават на влезли в сила решения на Софийски районен съд, в които извлеченията от емлячния регистър са признати за достатъчни доказателства за установяване на правото на собственост в производството по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ – решение №180 от 31.10.2007г. на 42 състав; решение от 10.12.07г. по гр.д.№11823/07г. на 32 състав и решение от 28.12.07г. по гр.д.№11845/07г. на 43 състав. Ответникът – общинска служба по земеделие “О. купел” не взема становище по жалбата. РДГ София и Д. София не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Действително, по обуславящия материалноправен въпрос обжалваното въззивно решение влиза в противоречие с влезлите в сила решения на Софийски районен съд, приложени към касационната жалба, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване – наличие на противоречива съдебна практика. Но доколкото междувременно по този въпрос са постановени решения по чл.290 от ГПК на тричленни състави на ВКС, които са задължителни за съдилищата, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решения №487/01.10.2009г. по гр.д.№34/09г. на ІІ ГО; №473 от 26.05.2010г. по гр.д.№612/09г. на І ГО; №155/28.04.2010г. по гр.д.№134/2009г. на І ГО; №245 от 13.05.2010г. по гр.д.№291/09г. и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,