Определение № 9382 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Ф. – [населено място], Община Главиница, Област Силистра - гражданин на Белгия срещу определение № 1005/11.08.2026 г., постановено по адм. дело № 233/2026 г. по описа на Административен съд – Силистра, с което е оставена без уважение жалбата му срещу заповед № 26 - 0362 – 000133/21.07.2026 г. на полицейски инспектор за наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 171, ал.1, т. 1, б. „з, „дд“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. В частната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът не е допуснал спиране по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК на предварителното изпълнение на процесната заповед. Оплакванията са по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК – неправилност на определението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя съдът е подходил формално, като е приел, че срокът на представения трудов договор на Д. Ф. е изтекъл на 30.07.2026 г., както и според съда твърдените имуществени вреди от отнемане на СУМПС придобиват хипотетичен и бъдещ характер. Този правен извод на съда според жалбоподателя изцяло игнорира доказателствата по делото, уреждащи трайният трансграничен и активен икономически статус на лицето в рамките на Европейски съюз (ЕС). В тази връзка според жалбоподателя той заедно със семейството си трайно пребивава в Белгия, притежава белгийски документ за постоянен престой и е завършил средното си образование там, което определя тази държава членка като единствен и реален център на жизнените му интереси. По отношение на изтеклия срок на трудовия му договор, жалбоподателят твърди, че изтичането на конкретния срочен трудов договор в България на длъжност „маневриране“ в базата на фирма „ BG CONPANY SRL“ не заличава неговия статус в Белгия. В тази връзка твърди, че отнемането на белгийското му СУМПС за срок от 12 месеца го поставя в пълна професионална и социална изолация в държавата по пребиваване. Твърди се от жалбоподателя, че по този начин се нанася труднопоправима вреда и на семейния им бизнес заедно с неговия баща Д. К., който също е трудово зает в Белгия като шофьор на бус в „SUDE TOURS SRL“ В частната жалба се излага и довод, че при служебната проверка съдът е пропуснал да отчете очевидната материална порочност на административния акт, изключваща надмощието на обществения интерес пред личната сфера на гражданина. Обобщено посочените оплаквания са развити в частната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното определение и да се постанови друго определение по същество като съдът спре предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ. Ответникът полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Силистра не е депозирал писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Процесната заповед за ПАМ, по която допуснатото предварително изпълнение на същата е по силата на закона съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Правилно съдът се е позовал на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, като с има предвид, че в ЗДвП няма разпоредба, която да допуска спиране на предварително изпълнение по силата на закон, нито има забрана, поради което посочената норма на АПК е приложима в настоящия случай. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от заповедта за ПАМ, което да налага спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Следва да се отбележи, че както в АПК, така и трайната съдебна практика на ВАС е категорична, че липсата на доказателства за значителна и трудно поправима вреда от предварителното изпълнение не означава, че трябва същото да бъде спряно. Видно от постановената ПАМ, същата има превантивен и преустановителен характер, като целта й е да се осигури безопасността на движението по пътищата, респ. запазване здравето и живота на хората с цел защита на обществения интерес. За да се отнеме СУМПС се предполага нарушение на ЗДвП, като в производството, образувано по искане на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ, не се преценява дали тяе законосъобразна, а се извършва само преценка дали за лицето са настъпили или ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, причинени именно от това предварително изпълнение. В случая жалбоподателят не представя такива доказателства, които да могат да се противопоставят на обществения интерес, който се обуславя с наложената мярка. Посоченото в частната жалба, че с допуснатото предварително изпълнение се пречи на жалбоподателя да управлява автомобила си и съответно да реализира доходи от упражняваната професия, вкл. и във връзка със семейния бизнес, ситуиран в Белгия, не означава непременно, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно постановено, без да са допуснати релевираните от жалбоподателя нарушения, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1, приложим по силата на чл. 236 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение