Определение № 10152 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8542/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. М. С. и от адв. Г. Ц. Шаркова срещу Определение № 12479/21.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4977/2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Ц. М. С. и процесуалният ѝ представител адв. Г. Шаркова да бъде изменено и допълнено Определение № 8725/14.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4977/2024 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост на фактическите изводи и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е извършил преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи, че в хода на производството и след като е получил жалбата за отговор, административният орган е издал решение за изричен отказ от предоставяне на исканата информация. Срещу това решение жалбоподателят е подал отделна жалба, като своевременно е депозирал молба по адм. дело № 4977/2024 г. за прекратяване на образуваното съдебно производство, тъй като оспореният акт е бил оттеглен/отменен и жалбоподателят е бил поставен в хипотезата на отпаднал интерес от обжалването. Счита, че ответникът следва да понесе отговорността за разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Моли обжалваното определение да се отмени и се постанови ново, с което се присъдят претендираните разноски. Ответникът по частната жалба – Областният управител на Област София оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да отхвърли искането на Ц. М. С. и процесуалният ѝ представител адв. Г. Шаркова да бъде изменено и допълнено Определение № 8725/14.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4977/2024 г., в частта за разноските, решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 АПК за присъждане на разноски на жалбоподателя. Посочил е, че оспореният мълчалив отказ не е оттеглен. Жалбоподателят е имал възможност да поиска продължаване на производството срещу последвалия изричен отказ, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК. Посочил е още, че обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, е относимо само при претендирани от него разноски в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Производството по адм. дело № 4977/2024 г. е било образувано по жалба на Ц. М. С. срещу мълчалив отказ на Областния управител на Област София по заявление вх. № 1713269119/16.04.2024 г., генериран от Платформата за достъп до обществена информация, вх. рег. № ОА23-5431/16.04.2024 г. в Областна администрация област София, за достъп до обществена информация. С Определение № 8725/14.06.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 4977/2024 г., на основание чл. 159, т. 4 АПК, жалбата на Ц. М. С. е оставена без разглеждане. За да постанови определението съдът е приел, че в изпълнение на дадените от съда указания, жалбоподателят изрично е заявил, че тъй като по заявлението ѝ е постановен изричен отказ – Решение № АСД-18-4/15.05.2024 г. на областния управител на Област София, е налице оттегляне на оспорения от нея акт, поради което производството по делото следва да се прекрати и ѝ се присъдят разноски. Съдът е посочил, че в изпълнение на повторно дадени указания дали поддържа подадената от нея жалба и срещу изричния отказ в Решение № АСД-18-4/15.05.2024 г. на областния управител на Област София, жалбоподателят е заявил, че за нея липсва правен интерес от продължаване на настоящото дело, тъй като била оспорила изричния отказ за предоставяне на обществена информация в отделно производство. При тези данни за преценка дали ответникът следва да носи отговорност за разноски следва да се съобрази както неговото поведение – по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, така и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съгласно която решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. При жалба, подадена срещу мълчалив отказ, тя следва да се разгледа като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ (т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд; арг. и от чл. 172, ал. 3 и чл. 58, ал. 3 АПК). Следователно в процесния случай производството по делото е следвало да продължи по жалбата на Ц. С. и срещу постановения изричен отказ, обективиран в Решение № АСД-18-4/15.05.2024 г. на областния управител на Област София. Тъй като жалбоподателят изрично е заявил, че е отпаднал правния му интерес да обжалва мълчаливия отказ, то след прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, не му се дължат разноски. Приемането на обратното ще доведе до злоупотреба с правото на разноски. Правилно решаващият съд е приел, че издаването на изричното решение за отказ от предоставяне на исканата обществена информация оспореният мълчалив отказ не е оттеглен. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение