Определение № 199 от 09.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2017 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е молба от [фирма],[ЕИК] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение от 28.02.2017г. по в.гр.д. №654/2016г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по трудовия спор, с което [фирма] е осъдено да заплати на М. Н. Ц. обезщетение по чл.200 КТ за неимуществени вреди в размер на сумата 35 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.09.2015г. до окончателното изплащане. Удостоверено е обжалването на въззивното решение от [фирма] в срок и е поискано дължимото обезпечение да се определи по чл.282, ал.2, т.1 ГПК като се отчете, че искът е обезпечен чрез налагане на запор на банкови сметки на дружеството в размер на 50 000лв. С определение №129 от 04.08.2017г. по настоящото дело, на молителя са дадени указания, че за да бъде допуснато спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, молителят следва да представи доказателства за внесено обезпечение пред съд, което по решения за парични вземания е в размер на присъдената сума или чрез учредяване на ипотека съгласно чл.180, ал.2 ЗЗД за същата сума - 35 000лв., като на молителя е предоставена възможност за представяне на доказателства за обезпечението. Прието е, че допуснатото обезпечение на иска по реда на чл.389 и сл. ГПК не съставлява обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК. Въпреки дадената възможност доказателства за обезпечението не са представени по делото до 02.06.2017г. По делото е изготвена служебна справка, от която се установява, че до 02.06.2017г. сумата 35 000лв. не е постъпвала по сметката на ВКС за обезпечения. При тези данни Върховният касационен съд, ІІІ гр.отд. намира, че молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила съдебно решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.о.