Определение № 9308 от 31.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. И., подадена чрез адв. Р. Шулев, против определение № 1578 от 12 февруари 2024 год., постановено по административно дело № 10156/2023 год. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба К. Д. И. против решение № 1876 от 23 март 2023 год., постановено по адм. дело № 4320/2022 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна. Оспорва се възприетия от съда извод за просрочие на подадената касационна жалба, като се излагат аргументи в тази насока. В срока и по реда на чл. 232 АПК са постъпили писмени отговори от ответниците директора на Дирекция „Социално подпомагане – Младост“- гр. София и С. Цветкова чрез адв. П. Стефанов, в които се съдържат доводи в подкрепа на оспорения съдебен акт, поради което се иска да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С процесното определение в обжалваната му част, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на К. Д. И. и е прекратил производството по делото, след като е приел, че същата е подадена извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК. За да остави без разглеждане касационната жалба на К. И. срещу това решение, съставът на Върховния административен съд, въз основа на служебна проверка на действията по съобщаване на обжалваното с касационната жалба на К. И. съдебно решение, е приел, че същата е просрочена и процесуално недопустима. Тричленният състав на ВАС е установил, че редовно връчване е осъществено на 30 март 2023 год. чрез пълномощника на жалбоподателя К. И. - адв. Р. Шулев, независимо от обстоятелството, че последният е отказал връчване с аргумент, че вече не е пълномощник на К. И.. Този извод произтича от констатацията на състава, че едва на 05 април 2023 год. жалбоподателят И. е съобщил на АССГ за оттегляне на пълномощията на адв. Р. Шулев. Допълнителен аргумент във връзка с просрочието на касационната жалба съдът е намерил в обстоятелството, че с втора молба по адм. дело № 4320/2022 год., също от 05 април 2023 год., жалбоподателят К. И. е обективирал желанието си да обжалва решение № 1876 от 23 март 2023 год. и е поискал правна помощ в тази връзка. Съдът е приел за меродавна за узнаването на съдебното решение датата 05 април 2023 г., респ. като дата на която се погасява правото на К. И. на касационно обжалване – 19 април 2023 год., като е изходил от правилото, че срокът за обжалване на съдебното решение тече от най-ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на обжалване, а това е моментът в който съответното лице получи достатъчно информация за съдържанието на този акт, което да е достатъчно за преценката му дали да го обжалва или не. За да се произнесе по частната жалба, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Споделя се извода на тричленния състав, че редовно съобщаване на решение № 1876 от 23 март 2023 год., постановено по адм. дело № 4320/2022 г. по описа на Административен съд София-град, на жалбоподателя К. И. е осъществено на 30 март 2023 год., чрез пълномощника му по делото адв. Р. Шулев, независимо от отказа на последния да го получи. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, за съда е възникнало задължението да връчи съобщението за постановеното решение именно на този пълномощник, респ. съдебен адресат. Обхватът на пълномощията съгласно представеното пред Административния съд София-град пълномощно е до приключване на делото на първа инстанция, т.е. включва всички процесуални действия пред този съд, в т.ч. получаване на съобщението с постановеното от тази инстанция решение. Съгласно чл. 51, ал. 2, изр. първо от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Уведомление на съда за оттегляне на пълномощното за процесуално представителство е сторено едва на 05 април 2023 год. от страна на частния жалбоподател К. И.. По аргумент от чл. 51, ал. 2, изр. второ и трето, от ГПК, независимо от отбелязването в разписката и удостоверяването от страна на връчителя, отказът на упълномощения да осъществи процесуалното представителство пред първата инстанция адвокат Р. Шулев да получи на 30 март 2023 год. постановеното от тази инстанция решение, не засяга редовността на връчването. При преценката относно спазването на сроковете за подаване на касационната жалба обаче тричленният състав не е съобразил правното значение на всички обстоятелства, свързани с подадената на 05 април 2023 год. (в срока за обжалване) от К. И. молба за предоставяне на правна помощ за обжалването на решение № 1876 от 23 март 2023 год., постановено по адм. дело № 4320/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Тази молба е отхвърлена от съда с определение от 15 юни 2023 год. поради липса на доказателства за имущественото положение на молителя. Съобщение с препис от това определение е връчено на К. И. лично на 28 юни 2023 год. Касационната жалба, предмет на производството по адм. дело № 10156/2023 год., е подадена от К. И. чрез Административен съд София-град на 14 юли 2023 год. Срокът за подаване на касационна жалба е определен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е 14 дни. Съгласно чл. 283 във връзка с чл. 259, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 228 във връзка с чл. 144 от АПК в производството по касационно обжалване, този срок се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. Ако молбата е отхвърлена, както е в случая, започва да тече нов срок от влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата. В процесния случай, определението, връчено на 28 юни 2023 год., за отхвърляне на молбата на К. И. за правна помощ е влязло в сила на 05 юли 2023 год. От тази дата тече нов 14-дневен срок за касационно обжалване на решение № 1876 от 23 март 2023 год. по адм. дело № 4320/2022 г. на АССГ. След анализ на посочените по-горе обстоятелства се налага извод за това, че касационната жалба, подадена срещу решението на 14 юли, се явява подадена в срок и разглеждането й е допустимо. Последвалото изпращане на съобщение на адреса на К. И., връчено му лично на 07 юли 2023 год., и съдържащо указания за възможността да го обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването, е ирелевантно за определяне началото на преклузивния срок за обжалване, който по правило тече от влизане в сила на определението за отхвърляне на молбата за правна помощ, но с изпращането му е внесена яснота относно процесуалните права на страните. Предвид изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено в обжалваната му част, както и в частта, с която К. Д. И. е осъден да заплати деловодни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждание, а делото да се върне на решаващия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, приложима на основание чл. 236 АПК, търсените от ответниците разноски не следва да се присъждат от настоящия съд. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,