Определение № 438 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 200/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ю” О., гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу определение № 14569/08.12.2009г. по ч. гр. д. № 11909/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-12 състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила определение от 14.03.2009г. по гр. д. № 14710/2009г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове за заплащане на сумата 49 230,77 лв. – неплатени суми по посочени фактури, които ще бъдат предявени от „К” О., гр. С. срещу „Ю” О., гр. С. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Излага доводи, че неправилно СГС е оставил в сила определение, тъй като делото не е било подсъдно на СРС, както и поради това, че не са налице предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещите искове. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и молбата за обезпечаване на бъдещите искове да бъде оставена без уважение. Ответникът „К” О., гр. С. оспорва частната касационна жалба и релевира възражение за необжалваемост на въззивното определение, евентуално за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респективно правилност на определението. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Софийски районен съд, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещи осъдителни искове, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молбата за допускане обезпечение на бъдещи искове по чл. 390, ал. 1 ГПК е уважена. Въприетата от някои състави непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изменена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са определение № 14/09.01.2009г. по ч. т. д. № 392/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 17/12.01.2009г. по ч. т. д. № 362/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 72/18.02.2009г. по ч. т. д. № 5/2009г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 415/25.06.2009г. по ч. т. д. № 318/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 418/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 426/29.06.2009г. по ч. т. д. № 330/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 371/19.06.2009г. по ч. т. д. № 284/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 304/14.10.2008г. по ч. т. д. № 306/2008г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 135/18.03.2009г. по ч. т. д. № 46/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 446/10.07.2009г. по ч. т. д. № 8/2009г., ВКС, II т. о., ТК и други. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение