Определение № 10359 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8944/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Ц. К. против определение № 4637 от 07.05.2024 г., постановено по адм. дело № 9154/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че същото е постановено и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, но не излага доводи в тази насока. Моли за отмяната му. Ответникът – началник отдел “Контрол по строителството“, район „Панчарево – Столична община, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – главен специалист „Контрол по строителството“, район „Панчарево" – Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на Й. Ц. К. против предписание № 1/ ГР94-3672/01.09.2023 г. на длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при район „Панчарево“ – Столична община, с което на ползващите обекта – фургон, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.6722.1228 и ПИ с идентификатор 68134.6722.1229 в землището на [населено място], е предписано да освободят фургона, разположен в южната част на посочените имоти, като е посочено, че фургонът ще бъде премахнат от собствениците на имотите и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че предписанието не е властническо волеизявление и не създава задължение за ползващите фургона, а има уведомителен характер, поради което прави извод, че не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК. Сочи, че предписанието не е и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 вр. чл. 215 ЗУТ, поради което не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на оспорването. На съдебно обжалване подлежат само индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, която разпоредба е приложима при липса на специална уредба за обжалваемостта на определен вид административни актове. Такава специална уредба в случая са разпоредбите на чл. 214 ЗУТ, вр. чл. 215 ЗУТ, които изброяват изчерпателно индивидуалните административни актове по този закон т. е. на обжалване подлежат само крайните актове, издавани в административното производство, които създават права и задължения за страните. В случая оспореното предписание на длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ при район „Панчарево“ – Столична община няма характера на актове от посочения по-горе вид, поради което не подлежи на съдебен контрол. Предписанието има характер на покана за доброволно изпълнение по отношение на освобождаването на фургона, но не и за премахването му, каквото задължение не е вменено на ползващите фургона, до които е адресирано предписанието. Крайният акт в случая е издаване на заповед за премахването му, която ще подлежи на съдебен контрол. В подкрепа на този извод са и приложените по делото доказателства, от които е видно, че предписанието е издадено по повод искането на собствениците на имотите, върху които е разположен фургона, за предприемане на необходимите действия за премахване на незаконно поставени обекти, което не се разпорежда с оспореното предписание. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Доводът в частната жалба, че жалбоподателят е собственик на фургона, не обосновава извод за допустимост на оспорването. Адресати на акта са ползващите фургона, а собствеността е относима за наличието на правен интерес от оспорване при издаване на заповед за премахването му. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Й. Ц. К. да заплати на Столична община сумата 50 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,