Определение № 794 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № III-123 от 26.07.2011 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1144/2011 г., с което е потвърдено решение №31 от 19.04.2011 г. на Царевския районен съд по гр.д. №12/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. Г. Д. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението е незаконно, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и тя не е преодоляна. Недоволен от решението е жалбоподателят [община], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси относно това ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения. Ответникът А. Г. Д., [населено място], не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и се решават противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 105 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.