Определение № 583 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 488/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на А. Д. П. чрез адв. Цв. Н. против определение № 829/11.05.2011 год., постановено по ч.гр.д. №1565/2011 год. на Софийски апелативен съд, 1- ви състав, с което е потвърдено определение от 02.03.2011 год. по ч. гр.д. № 884/2008год. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на А. П. за отмяна на обезпечението на бъдещ иск на КУИППД по чл. 28 от ЗОПДИППД, допуснато с определение № 1764/04.12.2008 год. по същото дело. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател, съдът неправилно е приел, че спирането на досъдебно производство №191/2008 год. на Окръжна прокуратура [населено място] във връзка с което е поискано и допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД, не е факт, който може да бъде подведен под хипотезата на чл. 402 ГПК. Моли определението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново определение, с което обезпечението да бъде отменено. Ответникът по касационната частна жалба - Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност оспорва същата в писмен отговор по делото. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 402 ГПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Моли определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията визирани в чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК, за да бъде разгледана по същество, касационната частна жалба, съгл. разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК, следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно: Касационният частен жалбоподател следва да е формулирал материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280,ал.1,т.2/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. Наведените от частният жалбоподател доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които могат да бъдат разгледани едва след като съдът допусне разглеждането на касационната частна жалба. Доколкото не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,