Определение № 5722 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адвокат Т. С. Б., процесуален представител на ищцата И. П. Н., с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на определение № 3787 от 29.07.2024 г. по гр. дело № 4741/2023 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му досежно разноските за адвокат, присъдени в полза на адвокат Б., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищцата (ответница по касационната жалба) пред касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК. Молителят поддържа, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА е занижен, несправедлив и несъобразен с минималния размер, посочен в действащата Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение,както и с висококвалифицирания адвокатски труд, както по принцип, така и по конкретното дело, по което адвокатският труд не се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба – 5 стр., но са подадени и отговор на допълнение към касационната жалба – 2 стр., отговор на касационните основания по реда на чл. 280 ГПК – 5 стр. и две допълнителни заявления до съда за по-бързо произнасяне. Твърди, че делото пред въззивната инстанция, пред която му е присъден адвокатски хонорар в размер на 9 527. 84 лв., не може да бъде прието за по-важно и с по-голям ефект за страните от делото пред ВКС – последната съдебна инстанция, чието решение е окончателно. Моли на основание чл. 248 ГПК горепосоченото определение на ВКС да бъде изменено в частта му досежно присъдените разноски за безплатно процесуално представителство, като присъденият адвокатски хонорар бъде завишен до сумата 7 800 лв. съгласно приложен списък на извършената работа по вид и часове, последните „общо 39 часа, положен труд по 200 лв. на час“. Ответникът Д. Й. М. подава отговор на молбата с правно основание чл. 248 ГПК в законния срок, поддържайки становище, че последната е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. С определение № 3787 от 29.07.2024 г. по гр. дело № 4741/2023 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1034 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 158/2023 г. на САС, с което е уважен предявеният от И. П. Н. срещу касатора Д. Й. М. установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба от 30.05.2018 г. на недвижим имот, като касаторът М. е осъден да заплати на адв. Т. Б., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищцата Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 1 500 лв., съставляваща хонорар за един адвокат в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС. При преценката за дължимия адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, настоящият съдебен състав е съобразил освен направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и фактическата и правна сложност на делото, както и реално положения труд от адвоката, изразяващ се в подаване на отговор на касационната жалба, респективно на допълненията към нея и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, но без извършени други процесуални действия в открито или в закрито съдебни заседания. Горепосоченото произнасяне е изцяло в съответствие с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при оценка за адвокатския труд като висококвалифициран, нуждаещ се от справедливо овъзмездяване. Доколкото всички горепосочени релевантни обстоятелства за определяне на размера на адвокатския хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА са съобразени при първоначалното произнасяне на съда в определение № 3787 от 29.07.2024 г. по настоящото дело, следва да се приеме, че не са налице основания за изменението му на основание чл. 248 ГПК, респективно за завишаването му до посочения от молителя размер. Следва да бъде посочено, че досежно присъдения адвокатски хонорар в полза на адв. Б. за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, е депозирана молба с правно основание чл. 248 ГПК от насрещната страна за неговото изменение, по която няма произнасяне, поради което с определението от 29.07.2024 г. по настоящото дело, последното е върнато на въззивния съд за произнасяне по тази молба по чл. 248 ГПК. В този контекст присъденият размер на хонорара за адв. Б. от въззивния съд в решението му не може да се приеме за окончателен, за да може въз основа на него да бъде изведен извод за занижен размер на присъдения от настоящата инстанция адвокатски хонорар, каквито са изложените аргументи от молителя. Освен това не би следвало да се пренебрегва обстоятелството, че пред инстанцията по същество, каквато е въззивната инстанция, адвокатският труд обхваща много повече по вид и обем процесуални действия, вкл. явяване и представителство в открито съдебно заседание, отколкото в производството по чл. 288 ГПК пред касационната инстанция, приключило с недопускане на касационния контрол. Последното обстоятелство, ведно с фактическата и правна сложност на спора, е обусловило и присъдения размер от 1 500 лв., който съставлява справедливо заплащане на положения адвокатски труд по конкретното дело пред конкретната касационна инстанция. Овъзмездяването на адвокатския труд пред инстанциите по същество се осъществява, отделно, от първата и втората съдебни инстанции в техните крайни актове и то също следва да е справедливо по гореизложените критерии. При отсъствието на основания за изменение на определение № 3787 от 29.07.2024 г. по настоящото дело в частта досежно разноските, по гореизложените съображения, молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение