Определение № 6079 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Н. Салутски, чрез пълномощника адв. Николова против определение № 2832/27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1706/2020 г. на Административен съд - Пловдив. С определение № 2832/27.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1706/2020 г. Административен съд - Пловдив е оставил без разглеждане исковата молба на Многопрофилна болница за активно лечение - Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Пловдив, с която са предявени искови претенции срещу Националната здравноосигурителна каса - гр. София, както следва за: 1.) 68 441, 13 лева, представляваща, изчислена на основание чл. 7.4 от Методика за определяне размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка (Методиката) разлика между 85 % от средномесечната стойност на дейността за 2020 г. и стойността на отчетената дейност за месец март 2020 г.; 2.) 285, 17 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено под формата на законна лихва върху посочената в т. 1 сума, от 20.05.2020 г. до 03.06.2020 г. - датата на завеждане на иска; 3.) 68 760, 73 лева, представляваща изчислена на основание чл. 7.4 от Методика за определяне размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка (Методиката) разлика между 85 % от средномесечната стойност на дейността за 2020 г. и стойността на отчетената дейност за месец април 2020 г.; 4.) 286, 50 лева, обезщетение за забава, изчислено под формата на законната лихва за забава върху сумата по т. 3, считано от 20.05.2020 г. до 03.06.2020 г. - датата на завеждане на иска; 5.) Законна лихва върху посочените главници от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното им изплащане и е прекратил производството по адм. д. № 1706/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С оглед изложените в частната жалба доводи настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят обжалва определението в частта, с която се оставя без разглеждане подадената искова молба, относно претенциите за заплащане на мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 20.05.2020 г. до 03.06.2020 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното им изплащане и е прекратено производството по делото в тази му част. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените разноски за платена държавна такса и адвокатски хонорар. Ответникът по частната жалба - Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез пълномощника гл. юрк. Попчева, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на определението, поради което се иска съдът да го остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. От фактическа страна е установено, че с Решение № РД-НС-04-42/27.04.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК е утвърдена за ищеца нулева стойност за заплащане през месец април 2020 г., за работа при неблагоприятни условия през месец март 2020 г., съгласно реда на "Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ (МП), на дентална помощ (ДП) и на медико-диагностични дейности (МДД) за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка". С решение № 745/21.04.2023 г. постановено по адм. д. № 2603/2022 г. на Административен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 26.05.2023 г., е отменено Решение № РД-НС-04-42/27.04.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК, и е изпратена преписката на Надзорния съвет на НЗОК за ново определяне, съответно утвърждаване на стойност за заплащане на „МБАЛ Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, ЕИК 115785419, за работа при неблагоприятни условия през месец март 2020 г., съгласно реда на "Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка", при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № РД-НС-04-56/27.05.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК, на основание чл. 15, ал. 1, т. 5 и т. 5а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ са утвърдени стойности за ищеца за работа при неблагоприятни условия през месец април на 2020 г., съгласно реда на "Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и медикодиагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка". С решение № 1673/06.10.2022 г., постановено по адм. д. № 2449/2020 г. на Административен съд - Пловдив, е отменено решение № РД-НС-04-56/27.05.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК и е изпратена преписката на Надзорния съвет на НЗОК, за ново произнасяне по размера на утвърдените стойности за заплащане на суми за МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД - клон Стара Загора за работа при неблагоприятни условия за дейност месец април на 2020 г., съгласно реда на "Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и медикодиагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка", при съобразяване на мотивите на съдебното решение. Решение № 1673/06.10.2022 г. по адм. д. № 2449/2020 г. на Административен съд - Пловдив е оставено в сила с Решение № 3861 от 11.04.2023 г. постановено по адм. д. № 11389/2022 г. на ВАС. С решение № РД-НС-04-48/04.07.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в изпълнение на Решение № 745/ 21.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2603/2022 г. на Административен съд - Пловдив, се утвърждава нова стойност на „МБАЛ – Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД – клон Стара Загора в размер на 65 236 лв., която заменя утвърдената стойност в размер на 0.00 лв. с Решение № РД-НС-04-42/27.04.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК. С решение № РД-НС-04-29/11.05.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в изпълнение на Решение № 1673/06.10.2022 г. на Административен съд - Пловдив, потвърдено с Решение № 3861/11.04.2023 г. по адм. дело № 11389/2022 г. на Върховния административен съд, утвърждава нова стойност на „МБАЛ – Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ЕООД – клон Стара Загора в размер на 173 663 лв., която заменя утвърдената стойност в размер на 108 107 лв. с Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-56/27.05.2020 г. В изпълнение на решение № РД-НС-04-48/04.07.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК и на решение № РД-НС-04-29/11.05.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК на ищеца са изплатени от страна на НЗОК сумите в размер на 65 236 лв. и 65 556 лв., което се установява от приложените по делото банкови извлечения от 27.07.2023 г. и от 25.05.2023 г. С оглед заплащане на посочените суми от НЗОК на лечебното заведение, от страна на ищеца е депозирана писмена молба, подадена от процесуалния представител адвокат Х. Николова, с вх. № 19312/03.10.2023 г. на Административен съд - Пловдив, с която заявява, че не се поддържа исковата молба, в частта относно претендираните главници. Заявява се също така, че поддържа исковата молба по отношение на претендираните лихви за забавено плащане на парично задължение върху посочените главници, а именно: 1. сума в размер на 23 897, 74 лв., представляваща размер на законната лихва върху главница в размер на 65 556 лв., считано от 25.04.2020 г. до 23.05.2023 г. /датата на изплащане на главницата/; 2. сума в размер на 23 237, 45 лв., представляваща размер на законната лихва върху главница в размер на 65 236 лв., считано от 25.05.2020 г. до 26.07.2023 г. /датата на изплащане на главницата/. Административният съд е приел, че в случая по отношение на претендираните с исковата молба главници в размер на 68 441,13 лева и на 68 760,73 лв., са налице предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл. 232 и чл. 233 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, обуславящи връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство, поради десезиране на съда с административноправния спор в тази му част. Определението в тази му част по т. 1 и т. 3 не е обжалвано и влязло в законна сила. По отношение на претенцията за дължими лихви за забавено плащане на парично задължение върху посочените главници, по отношение на които се поддържа, че е налице правен интерес от продължаване на производството по делото, съдът е счел, че претенцията е неоснователна. Според административния съд при наличие на нов административен акт, с който са определени суми за изплащане на лечебното заведение за месец март 2020 г. /решение № РД-НС-04-48/04.07.2023 г./ и за месец април 2020 г. /решение № РД-НС-04-29/11.05.2023 г./ то същият подлежи на самостоятелно обжалване, в което производство именно лечебното заведение може да предяви претенциите си относно размера на сумите определени за получаване от МБАЛ "МК Св. Иван Рилски" ЕООД и дължимите лихви. Определението в обжалваната му част е неправилно. Пред първоинстанционния съд са били предявени, при условията на обективно съединяване, четири искови претенции от Многопрофилна болница за активно лечение - Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Пловдив срещу Националната здравноосигурителна каса - гр. София, като всяка от претенциите е със самостоятелно основание и размер. Също така е претендирано заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Сезираният с молба за оттегляне или отказ от иска съд следва да постанови прекратяването на производството по делото само по тези искове, по които са заявени оттеглянето/отказа и това следва от диспозитивното начало в гражданския процес. С подадената от процесуалния представител адв. Николова молба изрично е посочено, че е налице правен интерес за продължаване на производството по отношение на претендираните от ищеца суми: 1. сума в размер на 23 897.74 лева, представляваща размер на законната лихва върху главница в размер на 65 556 лева, считано от 25.04.2020 г. до 23.05.2023 г. /датата на изплащане на главницата/ и 2. сума в размер на 23 237.45 лева, представляваща размер на законната лихва върху главница в размер на 65 236 лева, считано от 25.05.2020 г. до 26.07.2023 г. /датата на изплащане на главницата/. С молбата ищецът надлежно е десезирал съда единствено по отношение на исковите си претенции за присъждане на главниците, които са погасени в хода на процеса чрез насрещното им изпълнение от страна на НЗОК. Предметът на задължението на законна лихва е еднороден с този на главния дълг, поради нейния акцесорен характер и функционална обусловеност от последния, но това само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност, позволяваща защита му чрез отделен самостоятелен иск, като аргументи в тази насока са различния давностен срок за погасяването му и законовото правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г. на Т.К., ІІ т.о. на ВКС, определение № 724 от 18.10.2016 г. по т. д. № 53202/2015 г., Г. К., ІV г.о. на ВКС/. В друга част от практиката на ВКС се приема, че претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане /така Решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 869 от 24.10.2023 г. по ч. т. д. № 1360/2023 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 916 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 2685/2023 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Предвид относителната самостоятелност на вземането за законна мораторна лихва спрямо главното вземане, както и с оглед липсата в процесния случай на заявление на ищеца, с което да е оттеглил иска си или да е направил отказ от иска по отношение на претенциите за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД до предявяване на иска и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и изрично посоченото в подадената до първоинстанционния съд молба от 03.10.2023 г., че поддържа искането спрямо тях, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е оставил исковата молба в тези ѝ части без разглеждане и е прекратил производството по делото. Цитираното в обжалвания съдебен акт определение № 5740 от 31.05.2023 г. по адм. д. № 4184/2023 г., VІ отд. на ВАС касае друга фактическа обстановка за разлика от която в процесния случай са налице влезли в сила административни актове, с които са утвърдени стойностите за заплащане за работа при неблагоприятни условия за съответните месеци и в изпълнение на които е извършено плащане от страна на НЗОК. По тези съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено в обжалваната му част по отношение на исковите претенции на „Многопрофилна болница за активно лечение Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД гр. Пловдив за присъждане на мораторни лихви върху главниците от 20.05.2020 г. до 03.06.2020 г. - датата на завеждане на иска и законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2020 г. до окончателното им изплащане, след индивидуализиране по размер и период и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Когато бъде отменен акт на първоинстанционния съд и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът не се произнася по направеното искане за присъждане на разноски, с оглед на разпоредбата на чл. 236 във вр. с чл. 226, ал. 3 АПК. Първоинстанционният съд, при разглеждането на делото и с оглед на изхода от него следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,