Определение № 7877 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6355/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 2657 от 12.03. 2024 г. по дело № 473/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 9651/11.03.2024 г.на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София срещу протоколно определение от 01.03.2024г. по КНАХД № 473/2024г. по описа на АССГ. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, в размер определен съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното определение е постановено относно депозирана частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София срещу протоколно определение от 01.03.2024г. по КНАХД № 473/2024г. по описа на АССГ, с което на основание чл. 631, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-61/2023г. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.144 вр. чл. 215, т. 4 АПК, приложима и при обжалването на определенията на съда по силата на чл. 231 и чл. 236 АПК, частната жалба се оставя без разглеждане от състава на съда, когато е подадена против определение, което не подлежи на касационно оспорване. В протоколно определение за спиране на производство от 01.03.2024г. по КНАХД № 473/2024г. по описа на АССГ, съдът изрично посочил, че не подлежи на обжалване с аргумент от чл. 631, ал. 1, изр.2 от ГПК. Поради това подадената срещу това определение частна жалба е оставена без разглеждане, като подадена срещу акт на съда, неподлежащ на касационно оспорване на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 вр. чл. 231 и чл. 236 АПК, вр. чл.631, ал. 1, изр.2 от ГПК Определението е неправилно. .Определението за спиране на производството по делото по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК подлежи на обжалване. Неправилно е прието, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя необжалваемост и на определенията от друг съд във връзка със същото отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на спиране на производството по делото до приключване на производството пред СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство определението за спиране подлежи на обжалване. Следва да се прецени дали делото пред Съда на Европейския съюз е от съществено значение за правилното решаване на спора След като е налице спиране на производството до произнасянето на. Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните от право за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното производство. С оглед на това обжалваното определение № 2657 от 12.03. 2024 г. по дело № 473/2024 г. по описа на Административен съд София- град следва да се отмени. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение.. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Като има предвид изложеното Върховният административен съд, Седмо отделение