Решение № 10471 от 17.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2010 г.

Решение № 10471 от 17.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Иван Петров Петров, съдебен адрес гр. София, ул. "Алабин" № 48 срещу решение № 57 на Висшия съдебен съвет по протокол № 9 от 04.03.2010 г., с което е прието, че Петров е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от същия му е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбоподателят счита оспорваното решение за нищожно, алтернативно поддържа искане за неговата незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Твърди, че оспореното решение е нищожно, тъй като е извършено прегласуване. Счита, че в хода на административното производство са нарушени чл. 316, ал. 5 и чл. 319, ал. 1 от ЗСВ, налице са невярно отразени обстоятелства в протокола от заседанието на дисциплинарния състав, позоваване на негодни доказателства, незаконно включване в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет на въпроса за дисциплинарната му отговорност, решението на Съвета е взето от незаконен състав, при липса на кворум. Наложено му е наказание без да му е повдигнато обвинение за дисциплинарните нарушения, за които е наказан и за нарушение на актове, които нямат силата на нормативен акт, не са обнародвани и не са действали към датата на извършване на твърдяните нарушения. Съветът в противоречие с доказателствата е приел, че са налице нерегламентирани контакти с компрометирана личност. Решението не е съобразено и с целта на закона, тъй като не отчита прекъсването на контактите по собствена инициатива, професионалната кариера и здравословното състояние на жалбоподателя, а приема като основание за носене на дисциплинарна отговорност кандидатстването за определена длъжност в прокуратурата. Моли съда да прогласи нищожността на оспореното решение, алтернативно да го отмени като незаконосъобразно, както и да разпореди възстановяване на заеманата длъжност, изплащане на обезщетение за периода от 05.03.2010 г. до датата на възстановяване, в размер на брутното месечно възнаграждение за последния календарен месец преди уволнението ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е взето от компетентен орган, при наличие на законен кворум и мнозинство и е единственото обявено и съобщено решение. Счита, че не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила като излага подробни доводи за всяко от тях. Решението е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на закона - Съветът не се е произнесъл извън предмета на предложението на дисциплинарния състав, поради което не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и принципът на съразмерност. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Оспорваното решение е законосъобразно, постановено при правилно установени фактически обстоятелства и в съответствие с разпоредбите на закона. В хода на административното производство не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е бил прокурор в Апелативна прокуратура, гр. София, с ранг прокурор във Върховна касационна и Върховна административна прокуратури. На 04.03.2009 г. ВСС обявил конкурс за заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Жалбоподателят участвал в конкурса, който е проведен на 22.04.2009 г., но не бил избран. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС, е оповестено, че лице, под името "Красьо", обещава, срещу възнаграждение, осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 01.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателят. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 81/2009 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав провел три заседания - на 08. и 16.12.2009 г. и на 14.01.2010 г. Изслушал жалбоподателя, събрал и приел доказателства, включително представени от Петров, и на 16.02.2010 г. постановил решението си. В него приел, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Приел, че в периода 02.04.- 18.06.2009 г. между жалбоподателя и Красимир Георгиев са проведени 24 изходящи и 29 входящи телефонни разговори с времетраене до 182 секунди и няколко срещи. Най-голям брой разговори - 23, са проведени в деня на избора - 22.04.2009 г. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор приел, че Красимир Георгиев е управител на шест фирми, притежава недвижими имоти в София и Плевен, два автомобила. Доходите, декларирани от него и от управляваните от него фирми, в периода 2004-2008 г. не осигуряват необходимите средства за закупуване на притежаваните вещи и имоти и за поддържане на стандарта на живот, който имал. Въз основа на така установените фактически обстоятелства направил извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Петров с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Приел, че липсва смислено и убедително обяснение за осъществените контакти Петров - Георгиев, което ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, в този смисъл - нерегламентирани. Приел за неоснователни твърденията на Петров за характера на отношенията му с Георгиев. Направил извода, че с действията си Петров накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За така установеното нарушение предложил на ВСС да му наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". В заседанието на ВСС от 04.03.2010 г., под точка 57 е включено произнасяне по решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 81/2009 г. Заседанието е открито при отсъствие на четирима члена на ВСС. При гласуване по т. 57 в залата са присъствали 17 члена на ВСС. Докладвано е решението на дисциплинарния състав. В хода на обсъждането от чл. на ВСС е направено предложение действията на жалбоподателя да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ във вр. с чл. 3, т. 4 и чл. 18 от Правилата за професионална етика на прокурорите в България и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а за установеното нарушение да се наложи дисциплинарно наказание по т. 6 на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. Като мотиви за промяната е посочено, че извършеното от жалбоподателя представлява нарушение и на професионалната етика, а досежно вида на наказанието са изложени аргументи, основаващи се на по-високите изисквания към магистрат, който кандидатства за втората по степен длъжност в системата на прокуратурата. Проведено е гласуване на предложението, при което 12 са били "за", 3 - "против" и 1 - "въздържал се". Веднага след това е направено предложение за прегласуване. Допълнителни аргументи в подкрепа на предложението са изложили още двама члена на ВСС. Те са посочили като релевантни броя на разговорите, както и факта, че повечето от тях са проведени в дните преди и на самия избор. При последвалото гласуване резултатът е 13 гласа "за", 1 "против" и 3 "въздържали се". С решението си ВСС приел, че Петров извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ като виновно е нарушил чл. 3, т. 4 и чл. 18 от Правилата за професионалната етика на прокурорите в България и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ му наложил наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Иван Петров Петров за неоснователна по следните съображения: По възражението за нищожност на оспореното решение: Доводът на жалбоподателя за нищожност, поради прегласуване на решението е неоснователен. Решението на ВСС, като административен акт, е волеизявление на оправомощен от закона орган, с което правната норма свързва настъпването на неблагоприятни за жалбоподателя правни последици. За да породи своето действие, актът трябва да бъде в окончателна и завършена форма. Той трябва да изразява окончателната воля на автора си и то по начин, по който да може да бъде връчен на адресата и съответно другите държавни органи да могат да зачетат обвързващата му сила. Видно от протокола от заседанието прегласуването е извършено преди волеизявлението на ВСС да е направено окончателно и в исканата от закона форма - чл. 40 - 44 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. До момента, до когато решението не е оформено съгласно тези изисквания то не е годен юридически факт, който поражда целените от нормата правни последици. Едва, когато актът се оформи съгласно нормативните изисквания той ще започне да осъществява действието си. С оглед на това извършеното прегласуване не прави оспореното решение нищожно. Органът може до момента, до когато решението не е станало окончателно и в исканата от закона форма да го прегласува толкова пъти, колкото иска и това няма да се отрази на валидността му, тъй като за правото, този акт все още не съществува. По възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Неоснователно е твърдението за нарушение на чл. 316, ал. 5 от ЗСВ. Видно от доказателствата по делото към датата на уведомяване на жалбоподателя за започналото дисциплинарно производство - 25.11.2009 г., по делото не е имало писмени доказателства, които да бъдат предоставени на жалбоподателя. Копие от протокола за разпит на жалбоподателя като свидетел по образуваното досъдебно производство и писмото на Главния прокурор са изпратени на дисциплинарния състав с писмо от 08.12.2009 г. Първото по делото заседание е също на 08.12.2009 г. В това заседание тези писмени доказателства са приети. Вярно е, че в протокола е отбелязано, че те са представени от защитата на жалбоподателя, което не отговаря на истината. Но това невярно отразяване на факта в протокола не представлява съществено нарушение, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Същото е важимо и за допуснатите технически грешки в датата на заседанието от 08.12.2009 и в месеца, в протокола за заседанието от 14.01.2010 г. От доказателствата по делото е видно, а и не се оспорва, че Петров е бил призован за дата 08.12.2009 г. Съдържанието на протокола показва, че заседанието е проведено с неговото лично и на защитника му участие. В протокола за заседанието от 14.01.2010 г. е изписан верният месец, а и фактът, че заседанието е проведено през месец януари не се оспорва от жалбоподателя. Неоснователно е и твърдението, че приетите в съдебното заседание две писмени доказателства са представени от ненадлежна страна. От приложеното по делото писмо, с което те са изпратени на дисциплинарния състав, е видно, че доказателствата са предоставени от вносителите на предложението. А те, съгласно чл. 317, ал. 1 от ЗСВ са участници в дисциплинарното производство. Твърдението за постановяване на решението на дисциплинарния състав след срока по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ макар и вярно, не се отразява на законосъобразността на оспореното решение. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От приложения по делото утвърден дневен ред за заседанието на ВСС на 04.03.2010 г. е видно, че в последния раздел - дисциплинарни производства, е включено именно разглеждането на дисциплинарно дело № 81/2009 г. Неоснователно е и твърдението за незаконен състав на органа при вземане на решението. Няма законови основания за отвод на вносителите на предложението и на дисциплинарния състав. Членовете на ВСС, направили предложението и участвали в дисциплинарния състав, са осъществявали законовите си правомощия по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. Законодателят не е предвидил, че когато изпълняват тази си компетентност членовете на ВСС нямат право да участват в колективния орган при вземане на решение, т. е. трябва да се отведат. Чл. 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод, но ЗСВ е специален и при прецизната законодателна уредба досежно начина на вземане на решенията на Съвета и изричната норма на чл. 35 от ЗСВ, която предвижда хипотезите на неучастие в гласуването на чл. на ВСС, няма основание да се твърди, че е налице нарушение, поради неотвеждане. Законодателят не случайно е посочил изрично основанията за отвод. В противен случай, ако се приеме твърдението на жалбоподателя, би се стигнало до хипотези, когато колективният орган няма да може да формира състав, за да постанови акта си, т. е. няма да има кой да осъществява съответната държавна функция. Неоснователно е и твърдението, че на жалбоподателя не е повдигнато обвинение за дисциплинарните нарушения, за които е наказан. Видно от предложението за образуване на дисциплинарно производство в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Това включва нарушение и на т. 5.9, и на т. 5.6. Следователно нарушенията, за които на Петров е наложено дисциплинарното наказание са предявени и той е могъл да организира защитата си. Фактът, че ВСС е приел и нарушение на чл. 3, т. 4 и чл. 18 Правилата за професионална етика на прокурорите в България не води до нарушаване на правото му защита, защото по своето съдържание тези норми са идентични с нормите на Кодекса. Що се отнася до твърдението, че нормите на Кодекса/Правилата не са обнародвани и не са задължителни за какъвто и да било кръг от субекти на територията на страната то първо, това твърдение не съответства на закона, и второ - означава, че правилата на професионалната етика, съставени от самите магистрати и приети от кадровия орган на съдебната власт, са правила, без каквато и да била обвързваща магистрата сила. Нарушението на правилата на професионалната етика, което по своята същност означава и извършването на действия, накърняващи престижа на съдебната власт, е конституционно основание за освобождаване от длъжност - чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията. Етичните правила не са, и няма как да бъдат правни норми, поради което твърденията за необходимостта от тяхното обнародване и в същото време за отмяната им по силата на § 30, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ, освен че са взаимно изключващи се, са и неотносими. Но законодателят е приел, че неспазването им е юридически факт, който е основание за прекратяване на съществуващи правоотношения. В разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ неспазването им изрично е предвидено като дисциплинарно нарушение. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че Кодексът за етично поведение има действие ex nunc. Именно поради това ВСС е посочил и нарушение на чл. 3, т. 4 и чл. 18 от действалите към датата на осъществяване на деянията Правила за професионална етика на прокурорите. Но вярно е също, че моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и щом законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Никой не може да се позовава на непубликуване и незнание на морална норма. По възраженията за противоречие с материалния закон: Освен възражението за приложение на материалноправни норми, които не са действали към датата на твърдяното дисциплинарно нарушение, по което съдът изложи становище по-горе, основното възражение на жалбоподателя досежно нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е, че административният орган неправилно е установил фактите, посочени като основание за издаване на акта, с оглед на което изводът му за приложение на правната норма е неправилен. Излага подробни аргументи за броя и датите на провежданите телефонни разговори, въз основа на което прави извод за наличието на нормални, човешки контакти с Красимир Георгиев. Този извод на жалбоподателя не намира опора в доказателствата по делото. По делото е безспорен както броят на проведените телефонни разговори, разменени текстови съобщения и проведени срещи, така и датите, на които те са осъществени. За да е налице нарушение по т. 3 е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някое от правилата на професионалната етика. Те, както всички морални норми, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. В случая т. 5.6 от Кодекса, респективно чл. 3, 4 и 18 от Правилата, имат за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това изискват от магистрата въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. Контактът, който жалбоподателят е имал с Красимир Георгиев, интензивността, наситеността на комуникацията с него - в някои дни до четири-пет пъти, говорят, че предметът на тяхната връзка е такъв, че излиза от рамките на обичайните, човешки отношения. За да осъществяващ толкова интензивни контакти с човек, с когото току-що си се запознал, значи предметът на връзката е нещо, което за теб е изключително значимо. Жалбоподателят не ангажира доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Общото познанство с едни човек не предполага в рамките на около два месеца 53 телефонни разговора и няколко срещи. От друга страна, ако наистина контактът с този човек е бил ценен за жалбоподателя в чисто човешки план, то необяснимо е рязкото прекъсване на връзката непосредствено след като Георгиев става публично известна личност. Тези необясними от житейска гледна точка действия на жалбоподателя съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от жалбоподателя действия, нарушаващи правилата на професионалната етика и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честа му в професията и обществото. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и обществото. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Жалбоподателят е бил длъжен, създавайки и поддържайки контакта си, да отчете тези обстоятелства и да съобрази поведението си с тях. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на жалбоподателя, е довело до нарушение на професионалната етика. Като е преценил вярно фактите, административният орган правилно е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода му за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Възраженията на жалбоподателя за нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ също са свързани с правилното ценене на релевантните факти и приложението към тях на материалния закон. Независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата - поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ефективното осъществяване на тази функция, от своя страна, гарантира вярата на гражданите в държавата, т. е. осигурява нейната стабилност. Изхождайки от това, конституционният законодател, изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. които поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са основание за освобождаване от длъжност. По този начин законодателят е въвел изключително строги изисквания към поведението, към морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага високи стандарти на поведение и лично да ги спазва, така че моралният интегритет и независимостта на съдебната власт да бъдат запазени. С оглед на това личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Вярно е, че в мотивите си ВСС използва определени квалификации досежно контактите и лицето, с което те са осъществени, които се основават на негови лични качества, поведение и начин на живот. Това провокира жалбоподателя да изложи доводи за невъзможността да презумира съответното поведение. В случая обаче не става въпрос да се презумира определено поведение, а да се прецени от самия магистрат собственото му поведение, към момента на осъществяване и поддържане на връзката, води ли до накърняване престижа на съдебната власт. Жалбоподателят твърди, че такова накърняване няма, защото не е знаел неща, които не са били обществено известни. Това негово твърдение не бе надлежно доказано. Както бе посочено вече, съвкупната преценка на доказателствата дават основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Жалбоподателят е този, който трябваше да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникация. Разпитът на свидетеля Мешински доказва начина на запознаване, но не причината на връзката. Няма логично обяснение на причината и начина на комуникация, което да обори установените от административния орган фактически констатации. Това дава основание на съда да приеме за правилни изводите на Съвета, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. По възражението за несъобразяване с целта на закона: Доводите на жалбоподателя в подкрепа на това твърдение са на практика доводи досежно индивидуализацията на наказанието, поради което съдът ги разглежда именно в този контекст. Неоснователно е твърдението, че административният орган не е отчел дългогодишната прокурорска практика и много добра оценка на жалбоподателя. Видно от станалите на заседанието на ВСС разисквания тези факти са били отчетени. Нещо повече. Именно в техния контекст е поставен въпросът за по-високите морални изисквания към жалбоподателя като прокурор, оглавявал съсловната организация на прокурорите и кандидатирал се за втората в йерархията на прокуратурата длъжност. Последните две обстоятелства не са отчетени като основание за носене на дисциплинарна отговорност, а като основание за определяне на дължимото поведение. Моралните норми, тъй като не съдържат изрично и точно предварително определено от държавата общо правило за поведение, а общ, бланкетно изразен морален принцип на поведение, при прилагането им е необходимо да бъдат индивидуализирани. Точно това е направил и ВСС преценявайки, че за жалбоподателя, като ръководител от висок ранг и магистрат с обществена позиция в гилдията изискванията за спазване на професионалната етика са по-високи. Що се отнася до твърдението, че доброволното прекратяване на контакта след публичното оповестяване на факта на осъществени контакти на магистрати с лице, гарантиращо лобизъм пред кадровия орган е основание за изключване на дисциплинарната отговорност, то същото е неоснователно. Прекратяването на контакта, дори и да се приеме, че не е обусловено от външни обективни причини, не може да доведе до изключване на дисциплинарната отговорност. Такива са само изрично предвидени в закона юридически факти - чл. 310, ал. 1 и 3 от ЗСВ. Прекратяването на контакта не е ценено от органа като отегчаващо обстоятелство, а като косвено доказателство за характера на връзката. Видно от изложеното при определяне на дисциплинарното наказание административният орган е спазил разпоредбата на чл. 309 ЗСВ - взел е предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на жалбоподателя. Видно от изложеното, твърдените от жалбоподателя отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Иван Петров Петров следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв.