Определение № 356 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 12.05.2010г. по гр.д.№1355 / 2010г., с което Софийски ГС е отхвърлил предявените от Г. П. К. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - Г. К. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Ответникът-[фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от предявените от Г. П. К. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че извършеното прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ със Заповед №211/16.06.2009г. е законно. Прието е за установено по делото, че работодателят е извършил реално съкращаване на длъжността „заместник директор на дирекция „Човешки ресурси, корпоративни комуникации и административна дейност” със щатно разписание от 08.06.2009г. и не се е налагало извършването на подбор, тъй като е съкратена единствена длъжност. Прието е, че съкращаването е извършено от компетентен орган, при което са налице предпоставките за законност на прекратяването на трудовото правоотношение. В изложение, за да обоснове допустимост жалбоподателката поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправния въпрос за точното тълкуване на понятието „ реално съкращаване на трудовата функция” като предпоставка за законност на уволнението по чл.328, ал.1, т.2 КТ, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 - 3 ГПК. На същият е даден отговор в практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.10.2009г. по гр.д.№2260/2008г. на ВКС и от 10.02.2011г. по гр.д.№619/2010г. на ВКС, в които се приема, че реално съкращаванто в щата е налице, когато съответната длъжност с досегашното и съдържание реално да престане да съществува и на мястото на съкратената длъжност се създава нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, при наличие на практика на ВКС със задължителен характер по материалноправня въпрос за тълкуване на понятието „ реално съкращаване на трудовата функция”. Жалбоподателката сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без да обосновава тази законова квалификация на основанието по т. 3 със специфичните му предпоставки, посочени в ТР № 1/10 г. Предвид изложените съображения, съдът