Определение № 51 от 09.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 201/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по направено искане с определение от 23.03.2009 г., по чнд № 314/2009 г., на съдия – докладчик при Казанлъшкият районен съд, за промяна в подсъдността по повдигнат спор за подсъдност, основано на чл. 44, ал. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно, поради което следва да бъде уважено и делото изпратено за разглеждане от районния съд по местоживеене на освидетелствувания. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С определение на Районен съд Казанлък, № 74/30.06.2005 г., по нчд № 525/2005 г., по реда на чл. 89, б. „в” НК, лицето е било настанено на принудително лечение в ДПБ гр. Л.. С определение № 661/08.07.2008 г., на Ловешкия районен съд, е бил продължен срока на принудителното лечение. С разпореждане от 09.03.2009 г., Районен съд гр. Л. е прекратил производството по чнд № 263/2009 г. и е изпратил делото по подсъдност на Хасковския районен съд приемайки, че компетентен да се произнесе по предложението е съдът по местоживеенето на лицето. С разпореждане № 78/13.03.2009 г., Районен съд гр. Х., също е прекратил производството по образуваното пред него чнд № 225/2009 г., изпращайки го на Казанлъшкият районен съд по подсъдност считайки, че този съд е компетентен тъй като първоначално е постановил принудителната медицинска мярка. Съставът на Върховния касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Районен съд гр. Х.. Съгласно разпоредбите на чл. 428 НПК, предложението за прилагане на принудителни медицински мерки, се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. Същият съд е компетентен да разгледа делото и в хипотезите на чл. 432 НПК – за продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки. В случая, освидетелствуваното лице, съгласно последните актуални данни приложени по делото - писмо № 7339/04.03.2009 г., на ОД МВР гр. Л., лицето Д. К. Д., ЕГН **********, е с постоянен и настоящ адрес – гр. Х., бул. ••• и съгласно чл. 432, вр. чл. 428 НПК, компетентен за разглеждане на предложението е Хасковският районен съд. Вярно е, че по продължаване на мярката се е произнесъл не компетентния съд, а друг еднакъв по степен съд, в случая Ловешкия районен съд, но това не обуславя промяна в подсъдността, уредена в Глава 34 НПК. От друга страна следва да се има в пред вид, че редът за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 89 и следващите НК, уреден в Глава 34 НПК и този уреден в чл. 155 и следващите от Закона за здравето, са самостоятелни и независими и не могат да се смесват. В единият случай се касае за прилагане на мерките по чл. 89 и следващите НК, по посочения ред в НПК, а в другия – за задължително настаняване и лечение по административен ред на определена категория лица, обхванати от Закона за здравето. Ето защо, визираната в чл. 156, ал. 1 от този закон компетентност – на районния съд по местонахождение на лечебното заведение, не може да намери приложение по реда на Глава 34 НПК - виж и опр. № 125/08.10.2007 г., по ч. н. д. 543/2007 г., на ВКС, 1-во н. о. Водим от изложеното и на основание чл. 43, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение