Определение № 1289 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение № 261 от 02.03.2010г. по гр.д.№ 2373/2009г. В. окръжен съд /ВОС/ е потвърдил решение № 2969 от 13.10.2009г. по гр.д.№ 4547/2009г. на В. районен съд /В./, 31 състав, с което е обявена за относително недействителна по отношение на Е. М. П. от[населено място] сделката, обективирана в нотариален акт /н.а./ № 115, том II, рег.№ 2351, н.д.№ 292/24.07.2007г., с която З. Г. И. е дарил на малолетния Г. З. Г. недвижим имот, представляващ УПИ 12 в кв.10 по плана на[населено място], област В., местност /м./ Лозите с площ от 600 кв.метра и е отменен нотариалния акт. Прието, че към датата на извършване на атакуваното дарение, П. вече е имала качеството на „кредитор” спрямо първия ответник З. Г. И., защото вземането й е възникнало през периода месец януари-месец февруари, а влязлата в сила присъда само го е констатирала. Понеже вземането на ищцата е възникнало преди извършено дарствено разпореждане е налице увреждане, защото длъжникът се е лишил от свое имущество, с което е осуетена възможност за удовлетворяване на ищцата. Поради безвъзмездност на атакуваната сделка не е необходимо знание за увреждането, още повече, че приобретателят е низходящ на длъжника. Касационна жалба против решението на ВОС е постъпила от З. Г. И. и малолетния Г. З. Г. чрез законния му представител Н. А. И.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи материалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона: знае ли длъжникът за увреждането, ако е дарил собствения си недвижим имот на малолетното си дете, представлявано от майка му, при висящо наказателно дело и преди първото заседание по делото, в което е прието за съвместно разглеждане гражданския иск на кредитора по отменителния иск. Ответникът в това производство оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивно решение е неоснователно. Посоченият от касатора въпрос нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания за допускане на касация по точка 3 от ал.1 на чл.280 от ГПК, нито попада в основанията за допускане на касация по точка 1 и точка 2 от чл.280,ал.1 от ГПК с оглед установената практика по приложение на чл.135 от ЗЗД, причина за промяна на която не са налице. В съответствие с така установената практика е прието, че и без да е разполагал със съдебно постановление /в случая присъда/, установяващо правото му, кредиторът вече е имал вземане, което е съществувало преди извършване на атакуваната сделка, което е дало основание на въззивният съд да приеме, че длъжникът при извършване на същата е знаел за увреждането, защото се е разпоредил с единствената си недвижима вещ, която е единственото му имущество на значителна стойност, можещо да послужи за удовлетворяване на кредитора му. Тъй като сключеният от длъжника договор е безвъзмезден не е необходимо и нужно длъжниковият контрахент да знае за увреждането на кредитора. Достатъчно този субективен елемент – знание за увреждането на кредитора да е налице само по отношение на длъжника, което е установено. Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение