Определение № 60 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1274/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма] срещу решение №80 от 12.01.2016 г. по в.т.д.№3886/2015 г. на САС. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №97 от 15.07.2015 г. по т.д.№133/2014 г. на СОС, Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на [фирма] следните суми, дължими по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него от 09.10.2006 г., 08.11.2006 г., 28.09.2007 г., 24.09.2008 г., 02.10.2009 г. и 02.10.2010 г.: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ сумата от 200 000 лв., главница, ведно със законната лихва от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 60 564.13 лв., лихва за забава за периода 08.08.2011 г. – 07.08.2014 г. и сумата от 1 803.19 лв. дължими такси, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 24 643.04 лв. разноски. В жалбата се излагат съображения, че с решението в обжалваната част е пререшен спор, решен със съдебен акт, влязъл в сила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основанието на инициираното предходно производство по т.д.№249/2011 г. на СОС /по което, с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от [фирма] срещу същия ответник иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземания на банката – главница, лихви и такси по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г./, е било съществуването на вземане въз основа на извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, а не по т.3 на чл.417 от ГПК, въз основа на договор, каквото е основанието на осъдителната претенция в настоящето производство. Посочил е, че се установява възникването на валидно правоотношение между страните със съдържание, права и задължения, обективирани в договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него и като е кредитирал заключението на назначена по делото ССЕ, вземайки предвид и частичната основателност на направеното евентуално възражение за изтекла погасителна давност, е достигнал до извод за основателност на претенциите, в присъдените им размери. Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост, с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение по т.д.№249/2011 г. на СОС, с което е отхвърлен предявен от [фирма] срещу същия ответник иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземания на банката – главница, лихви и такси по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,